!
Понеделник, 15 Юли 2024
25
окт
1
 

"Галъп": 62% от българите смятат, че при психичен проблем трябва да се обърнем към специалист

Сряда, 25 Октомври 2023 | 14:21:12
1

Българите демонстрират по-скоро ориентация към консервативност в нагласите си по отношение на проблеми, свързани с психичното здраве и различните видове разстройства. Това показват резултатите от кратко експериментално изследване на „Галъп интерн

Българите демонстрират по-скоро ориентация към консервативност в нагласите си по отношение на проблеми, свързани с психичното здраве и различните видове разстройства. Това показват резултатите от кратко експериментално изследване на „Галъп интернешънъл Болкан“ и фондация „Кожа – платформа за психично здраве“, по повод Деня на психичното здраве. Изследването е проведено между 31 август и 8 септември 2023 г. сред 811 души по метода „лице в лице“ и е второ проучване по темата.

Въпреки по-скоро високите нива на разпознаваемост на проблемите, свързани с психичното здраве и декларираното добро ниво на толерантност у нас, последните три години са оказали своя ефект върху нагласите на българите. По-малко публична видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия приятелски кръг показват резултатите от втората вълна на изследването, проведена три години по-късно. Обществото ни демонстрира стесняване на границите на споделяното. Резултатите говорят и за известна доза прагматизъм в обществените възприятия у нас, като от „Галъп“ смятат, че причината за това вероятно е в покачването на нивата на стрес в нашето общество и усещането за несигурност през последните години.

Близо две трети (62%) от запитаните у нас са на мнение, че ако човек има психичен или емоционален проблем, най-добре е да се обърне към специалист. Една пета (19%), заявяват, че най-добре е в такъв момент да се разчита на близки и приятели. По-малко от една десета смятат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши сам (8%). Минимален дял от българите виждат най-доброто решение в обръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценят.

На фона на регистрираните по-консервативни нагласи, резервираност и по-слаба социална чувствителност, обществото ни разпознава и идентифицира различните психични разстройства. Най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и състоянието на депресия. Следват посттравматични стресови разстройства, състояния като хранителни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство и др.

Личи и запазване на несигурност в отношението към стреса и тревожността – над половината от запитаните смятат, че това не са психични проблеми, но има и немалък дял – около и над една трета, които са на обратното мнение. Влияние в това отношение вероятно оказва все по-активният стил на живот, който съвремието изисква, несигурността на социалната среда, кризите от различен порядък, в които нашето общество, а и околния свят, привикнаха да функционират. Така изводът, че стресът и тревожността са мислени и по-скоро като системен проблем на съвремието, с който всеки се сблъсква, а не като разстройство, остава валиден три години след първоначалната вълна на изследване.

В отношението към специализираната помощ не се регистрират значими изменения в сравнение с проведеното през 2020 г. проучване – обръщането към специалист остава на водеща позиция като най-добрата опция (посочено от 65 на сто от респондентите през 2020 г.), следвано от помощта от близки хора. Разбира се, както през 2020 г., така и сега следва да се допусне известна декларативност и социална желателност на отговорите. Социалният статус, доходите и образованието също имат значение за нагласите на респондентите.

„Въпреки че не се открояват значителни структурни промени в нагласите, все пак и в този индикатор има известно отместване на изразените мнения в полза на разчитане на близки и приятели при емоционален или психичен проблем и за сметка на специализираната помощ. Така и в този случай е допустима хипотезата за затваряне в себе си и в най-близкия кръг и засилване на обществения консерватизъм, уловена и в отношението към други индикатори. Това се забелязва и в отговорите на провокативния въпрос, в който респондентите са помолени да изберат измежду двойки твърдения – „да се ходи на психолог е проява на каприз“ или „понякога посещението на психолог може да бъде необходимост“. Делът на посочилите първата опция е относително малък – 15% и се запазва в този порядък през последните три години. Въпреки това изследването сега отчита известен ръст на скептиците. Разлика от три пункта не е значителна и може да се отдаде на текущото емоционално състояние, характеристиките на извадката, условията на конкретния момент, в който изследването се провежда и др. Регистрираният минимален ръст обаче отговаря на общата тенденция на промени в обществените нагласи, регистрирани в изследването“, смятат социолозите.

Българското общество демонстрира толерантност към различни теми, проблеми и стереотипи, свързани с психичното здраве – поне на декларативно ниво. По-консервативната реакция се запазва в диапазона между една десета и около и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат например, че хората, които страдат от депресия просто трябва да се стегнат (28%), хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото (21%) или че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън (21%).

Впечатление правят обществените реакции на провокативни експериментални въпроси, свързани с толерантността и проблемите на психичното здраве на работното място. И в този случай, като че ли личи по-скоро промяна на общественото мнение в посока на консервативност. Ако през 2020 г., например, 39% са смятали, че ако човек пие антидепресанти не бива да споделя с колегите си, защото това е личен проблем, а 61% са посочили опцията, че трябва да сподели с колеги, защото ще помогнат, сега съотношението е съответно: 52% „личен проблем“ срещу 48% „колегите ще помогнат“.

От „Гълъп“ заключват, че са необходими повече вълни на проучване, за да се установи дали регистрираните за периода от три години промени са връщане към по-традиционни отношения към проблемите на психиката и психичното здраве, или са нова тенденция в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото, в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на изследване попадна и в пандемията от Ковид, която също е оказала своето влияние.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
tq@#

Кака Сийка 25.10.2023 20:52:51

Със сигурност към психиатър,а не към кукото Хинков


Всичко за коронавируса
Още новини
Нито един нов случай на морбили за миналата седмица
15.07.2024 17:22:41

Нито един нов случай на морбили за миналата седмица

След пет поредни седмици на регистриране на нови случаи на морбили у нас, за миналата седмица не ...

Психолог помага на пациентите в горнооряховската болница
15.07.2024 16:59:16

Психолог помага на пациентите в горнооряховската болница

От два месеца в болницата в Горна Оряховица има назначен психолог, който оказва подкрепа на пацие ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...