Държавата трябва да плаща лекарствата директно на производителя, а не през болниците

В ББА не членуват само частни болници. От създаването си ние се опитваме да бъдем обединител на целия сектор, защото считаме, че има изкуствено разделяне на интересите на държавни и частни болници. Проблемите в здравеопазването всъщност засягат всички болници, независимо от тяхната собственост. Подчертавам го, защото се вижда и от резултатите от проверката, публикувани на сайта на НЗОК. Това каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация в предаването „Неделя 150“ по БНР.

„Това, което се тръби, че обществените поръчки са панацея и че гарантират най-ниски цени, се оказа, че не е така. Има болници, провеждали поръчки за лекарството, които са го купили на цени, пет пъти по-високи от цените на други. Освен това от 124 проверени лекарства едно се оказва с проблем при заплащането. По-скоро трябва да видим какъв е проблема с това конкретно лекарство, защо се е стигнало до възможност да се продава на толкова различни цени. Ние не виждаме кой на какви цени купува и докато това не беше разкрито в публичното пространство, ние не знаехме за тези разлики. Трябва да се отговори на въпроса защо цената му е занижена, имало ли е проблем с лекарството и най-вече, действително ли по-ниската цена е реалната му стойност. Очаквам с интерес проверката на Националния съвет по цени и реимбурсиране, за да разберем действително колко струва този продукт. Не става въпрос за един производител и един и същ продукт. Става въпрос за продукти, чието основно вещество е еднакво и са на пет производителя. Всеки производител сам определя цените си.  Останалите три лекарства, при които са открити разлики, те произлизат от това, че са купувани оригинални продукти и генерици“, допълни тя.

Тя подчерта, че темата отново дава повод веднъж завинаги да изкараме лекарствата от лечебните заведения, които излишно се натоварват с фалшиви обороти. „Плащането на лекарствата минава през тях, те чакат два-три месеца да бъдат реимбурсирани, работи се с техните пари, нямат никаква печалба, а сега търпят и негативи. Отново обръщам внимание, че щом от 124 продукта има проблем с един, възниква въпросът какво не му е наред. Защо не е бил регистриран с ниската си цена, ако тя е действителната цена? Имаме сложна система от определяне на цените в целия Европейски съюз и не мисля, че болниците трябва да отговарят за това. Поставяме въпроса - защо са необходими посредници? Излизаме с предложение болниците да бъдат извадени от този триъгълник с лекарствата. Лечебните заведения не печелят от това, че НЗОК ги реимбурсира за лекарствата, вложени в пациентите“. Директно държавата през НЗОК да заплаща лекарствата на доставчиците. Държавата трябва да договаря пряко било с дистрибутора или с производителя“, каза адв. Димитрова.

По думите й обществените поръчки не са панацея, тъй като са достатъчно компрометирани у нас, за да ги използваме като решение в този случай.

С коментар по темата в предаването се включи и д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването и директор на СБАЛО-София. По думите му режимът за обществени поръчки трябва да бъде уеднаквен и за частни, и за държавни лечебни заведения. Д-р Константинов посочи, че в повечето страни на Европейския съюз е прието частните болници, когато работят със съответни здравни каси, да правят обществени поръчки.

„Нещо по-елементарно, което може да се направи - ние сме най-бедната държава в Европейския съюз, когато имаме различни лекарства с различни марки, но с един и същ ефект, който действа, съвсем резонно е да кажем - НЗОК ще плаща лекарството на най-ниската цена. Ако някой иска да купи по-скъпия му вариант, нека да си го доплати. Необходима е прозрачност и изравняване на възможностите, при които да работят лечебните заведения, независимо от формата им на собственост“.