Фелдшерите и лекарските асистенти от твърде дълго време се държат „на трупчета“, в смисъл, че подзаконовите нормативни актове не се актуализират: в тях все още фигурира само наименованието „фелдшер“, а според промените в Закона за съсловните организации фелдшерите вече са лекарски асистенти и се ползват с правата на такива. Всъщност обаче правата на лекарските асистенти не са разписани и липсват от по-голямата част от подзаконовите нормативни актове.
Това обясни пред Bulgaria ON AIR зам.-председателката на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Галина Захариева.
„Срещаме се с всички, от които това зависи, но до този момент няма реални действия в посока уреждане на статута ни“, посочи Захариева и заяви, че вероятно това се случва заради „сблъсък с други интереси“. Въпросните интереси тя обясни така: фелдшерите и лекарските асистенти биха могли да поемат липсващата извънболнична помощ в множество населени места, където такава липсва, което от своя страна би намалило хоспитализациите.
Като проблем Галина Захариева посочи и липсата на финансово обезпечение за практиките на лекарските асистенти, макар да има принципно решение за създаването на такива практики. „Т. е. на практика те не могат да работят, защото единственият вариант е пациентът да си плаща в тези практики“.
Зам.-председателката на БСЛАФ увери, че интерес към професията има. „В момента се обучават в седем университета, от тази есен започва обучението и в Югозападния университет, защото Благоевград е много голям район на спешна помощ, с много труден терен, а всъщност там няма лекарски асистенти и системата се задъхва“, обясни тя.
Нормативните проблеми обаче остават: след завършването си, лекарските асистенти могат да започнат работа в Спешна помощ, както и в извънболничната помощ, но тази дейност не е уредена. „В момента лекарските асистенти не могат да работят в лечебни заведения за болнична помощ, има нормативно ограничение, което ние също се опитваме да променим“, каза тя.
Има да чакат...