На 17 май отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията. Тази година за първи път се организират три дати за масово измерване на кръвното в Пловдив – на 14 и 28 май на Гребната база и на 17 май площада пред общината от 10 часа, като част от националната кампания „Май месец за мерене”.
Екип от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ също ще участва в събитието и ще помогне на гражданите в прегледите и отговарянето на въпроси.
Днес разговаряме с началника на клиниката проф. д-р Федя Николов и засягаме въпроси за методите на лечение и защо все по-млади хора страдат от хипертония.
Проф. Николов, кога говорим за хипертония?
Когато артериалното налягане е над 140 на 90, измерено в базисни условия и в поне три прегледа по различно време.
Има ли хора, които през годините боледуват, но не знаят?
Да, много честа практика. Обикновено пациентите идват при нас, когато са настъпили някои от тежките усложнения – инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност, излизане от ритъм. Обичайният ход на хипертонията е да протича дълги години безсимптомно. Най-честото оплакване е тилно главоболие, популярен симптом при високо артериално налягане.
Това означава ли, че и млади хора са засегнати?
Да. Процента на хипертониците при млади се увеличава.
Има ли яснота защо това е така?
Обяснението е в социалния статус. Увеличаване на стреса и други заболявания, които зачестяват в нашето съвремие. Става дума за наднормено тегло, диабет, разпространението на някои вредни навици, като пушене, алкохол, употреба на стимулиращи субстанции.
Има ли иновации в лечението на хипертонията?
Има нови методики за лечение на тежките форми – като, ренална денервация, барорецепторна стимулация, но те са инициирани за малка група от хора.
Хипертонията се лекува успешно, но лечението продължава цял живот. Лекарствата трябва да се приемат ежедневно, и при нормално артериално налягане. Това не означава, че разчитаме само на лекарствата. Началната форма на хипертонията е едно предизвикателство и за лекар, и за пациент, защото лечението може да бъде повлияно от немедикаментозни средства.
Ако един пациент свали теглото си с около 10 кг, може да понижи с 5 мм налягането на кръвното. Така че регулирането на теглото е важно. Вторият момент е солта - категорично трябва да се контролира, да се яде безсолно, което се оказва трудно. Трето – ежедневната физическа активност, 30 мин на ден поне бягане или някакъв еквивалент на усилия. Четвъртият фактор е алкохолът – прекомерната му употреба. Това са методите извън лекарствата, на които можем да разчитаме, за да се справим с ранните стадии.
Влоши ли се хипертонията по време на пандемията?
Определено. Ковид засяга често сърцето и сърдечно-съдовата система, независимо от тежестта на протичане. Пациентите в условия на пандемия посещаваха по рядко личните лекари и здравните заведения. Освен това тревожността сред населението нарасна, което определено влоши контрола на хипертонията.
Пациентите отговорни ли са в това да си обръщат внимание и да се следят?
Аз бих ги разделил на две – Пациенти, които много не се интересуват за здравето си. Някои от тях се грижат повече за автомобила, отколкото за сърцето си.
Има и такива, които разбират важността на този проблем и активно участват в лечението. Те са мотивирани, променят коренно начина си на живот и сътрудничат. Срещата с лекаря е само част от дългия път на лечението на хипертонията.
Проф. д-р Федя Николов е завършил „Медицина" в Медицински университет - Пловдив, през 1985 г.Признати специалности по: „Вътрешни болести“ (1989 г.); „Кардиология“ (1991 г.). Доктор по медицина (2000 г.). През 2003 г. придобива научно звание „Доцент“. През 2011 г. придобива научно звание „Професор“.
Завършил е специалност „Здравен мениджмънт" със степен магистър в Медицински университет - Пловдив, през 2010 г. Носител на наградата на името на проф. Чилов за 2018 г.
Член на: Управителния съвет на Националното дружество по кардиология; Дружеството по инвазивна кардиология; Европейското кардиологично дружество; Европейското дружество по ехокардиография, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония. Fellow ЕSС, специалист по хипертония към Европейското дружество по хипертония
