Петък, 15 Януари 2021
08
септ
 

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика:

Проблемът с лекарствата у нас е заради ниските доходи и рестриктивната регулаторна политика

Петък, 08 Септември 2017 | 15:46:07


Паралелният износ на лекарства и изтеглянето на медикаменти от българския пазар са следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика във връзка с публикуванит

Паралелният износ на лекарства и изтеглянето на медикаменти от българския пазар са следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика във връзка с публикуваните през август предложения за промени в Закона за лекарствата, с фокус подобряване на достъпа до лекарства в страната.

Според Калоян Стайков от ИПИ както паралелният износ на лекарства, така и изтеглянето на лекарства от пазара ни всъщност се дължат на регулирането на цените на база най-ниска референтна цена в други 17 страни членки на ЕС, както и на задължителната отстъпка от 10% от цената на оригиналните лекарства без аналог, заплащани от касата.

„Крайният ефект от тази политика е по-високи разходи от страна на НЗОК и ограничен достъп до лекарствени продукти. Това не е изненадващо, защото мерките са насочени към следствията на проблема, а не към самия проблем. А той е, че доходите в страната са все още ниски, тъй като заветната конвергенция към средното европейско ниво се движи твърде бавно. Така например БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност в България е 41% от средния за ЕС през 2007 г. и 48% през 2016 г. Вярно е, че този период обхваща икономическата криза от 2009 г. и бавното възстановяване след това, но в същия период БВП на човек в Румъния се увеличава от 43% (т.е. близо до това в България) до 59%. С други думи докато за нас кризата е оправдание, за други страни е възможност“, коментира Стайков.

„Тъй като доходите не растат достатъчно бързо, включително и заради почти тоталния отказ от реформи през последните години, лесното решение е да се намаляват цените, което е характерно не само за лекарствения сектор, но и за цените на електроенергията, парното и др. Ниските цени водят до финансови затруднения на компаниите в съответния сектор, а оттам – преосмисляне на предлагането на медикаменти и/или паралелния им износ към страни с по-високи цени. Тук следва друго лесно решение – вместо преодоляване на първопричината, се взима решение за ограничаване на паралелния износ. С други думи лекарствената политика се превръща в поредния инструмент от арсенала на социалната политика – тъй като доходите са ниски, това позволява да се въведат ограничения в името на потребителите“, посочва още икономистът.

В най-добрия случай според него обаче тези ограничения имат временно действие, а в най-лошия водят до ограничен достъп до лекарства, което не е в ничий интерес. Според него вместо това управляващите следва да се фокусират върху създаване на условия за по-бързо увеличение на доходите и да спрат да изкривяват пазара. „Разбира се, това не е кратък процес и са необходими временни мерки за подпомагане на уязвимите групи от обществото, които могат да бъдат негативно засегнати от пазарното развитие. Това обаче не е работа на държавните институции в здравния сектор, а е част от социалната политика на правителството. С други думи държавните институции, които провеждат социалната политика, следва да идентифицират тези уязвими групи, да оценят необходимостта от социално подпомагане и нейните финансови параметри, както и да изготвят механизъм за отпускането на тези помощи, така че да стигат до най-нуждаещите се“, смята Калоян Стайков.

В противен случай, благодарение на сгрешената регулаторна политика, съвсем естествено се получава така, че в условията на единен европейски пазар и свободно движение на стоки на местния пазар се образува дефицит на лекарства, посочва той. По думите му, абсурдно е държавната политика да е насочена основно към поддържане на ниски цени, което е доказано вредно както за икономиката като цяло, така и за самите потребители. „Съществуват изобилие от примери както в исторически план, така и от други сектори, в които се прилага подобен подход. Ограничаването на естествени процеси е като преграждане на реки – рано или късно реката намира начин да заобиколи преградите или преди плодородни земи се превръщат в пустини“, казва икономистът.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
s@w9


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Анализ на министъра: Липсата на персонал е най-големият проблем за болниците
15.01.2021 17:17:32 Полина Тодорова

Анализ на министъра: Липсата на персонал е най-големият проблем за болниците

Най-същественият проблем за структурите по инфекциозни болести, както и във всички останали струк ...

Франция въвежда протокол за тестване на деца и учители за британския вариант на SARS-CoV-2
15.01.2021 16:43:35

Франция въвежда протокол за тестване на деца и учители за британския вариант на SARS-CoV-2

Френският здравен министър Оливие Веран обяви, че здравните власти създават протокол за тестване ...




Актуална тема
Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...

За философията на нашенеца и умората от коронакризата
19.10.2020 17:11:09 Невена Попова

За философията на нашенеца и умората от коронакризата

Днес е денят, отреден в календара за празник на българските лекари. По зла ирония на съдбата обач ...

Над 1000 медици у нас се сблъскаха с коронавируса от началото на пандемията
16.09.2020 17:34:26 Невена Попова

Над 1000 медици у нас се сблъскаха с коронавируса от началото на пандемията

Вече половин година светът живее под знака на пандемията COVID-19. Милиони преобърнати човешки съ ...

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19
11.05.2020 17:43:05 Невена Попова

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19

В дните, когато целият свят е обърнал поглед към научните лаборатории в очакване на резултати, ко ...