Неделя, 26 Юни 2022
08
септ
 

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика:

Проблемът с лекарствата у нас е заради ниските доходи и рестриктивната регулаторна политика

Петък, 08 Септември 2017 | 15:46:07


Паралелният износ на лекарства и изтеглянето на медикаменти от българския пазар са следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика във връзка с публикуванит

Паралелният износ на лекарства и изтеглянето на медикаменти от българския пазар са следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика във връзка с публикуваните през август предложения за промени в Закона за лекарствата, с фокус подобряване на достъпа до лекарства в страната.

Според Калоян Стайков от ИПИ както паралелният износ на лекарства, така и изтеглянето на лекарства от пазара ни всъщност се дължат на регулирането на цените на база най-ниска референтна цена в други 17 страни членки на ЕС, както и на задължителната отстъпка от 10% от цената на оригиналните лекарства без аналог, заплащани от касата.

„Крайният ефект от тази политика е по-високи разходи от страна на НЗОК и ограничен достъп до лекарствени продукти. Това не е изненадващо, защото мерките са насочени към следствията на проблема, а не към самия проблем. А той е, че доходите в страната са все още ниски, тъй като заветната конвергенция към средното европейско ниво се движи твърде бавно. Така например БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност в България е 41% от средния за ЕС през 2007 г. и 48% през 2016 г. Вярно е, че този период обхваща икономическата криза от 2009 г. и бавното възстановяване след това, но в същия период БВП на човек в Румъния се увеличава от 43% (т.е. близо до това в България) до 59%. С други думи докато за нас кризата е оправдание, за други страни е възможност“, коментира Стайков.

„Тъй като доходите не растат достатъчно бързо, включително и заради почти тоталния отказ от реформи през последните години, лесното решение е да се намаляват цените, което е характерно не само за лекарствения сектор, но и за цените на електроенергията, парното и др. Ниските цени водят до финансови затруднения на компаниите в съответния сектор, а оттам – преосмисляне на предлагането на медикаменти и/или паралелния им износ към страни с по-високи цени. Тук следва друго лесно решение – вместо преодоляване на първопричината, се взима решение за ограничаване на паралелния износ. С други думи лекарствената политика се превръща в поредния инструмент от арсенала на социалната политика – тъй като доходите са ниски, това позволява да се въведат ограничения в името на потребителите“, посочва още икономистът.

В най-добрия случай според него обаче тези ограничения имат временно действие, а в най-лошия водят до ограничен достъп до лекарства, което не е в ничий интерес. Според него вместо това управляващите следва да се фокусират върху създаване на условия за по-бързо увеличение на доходите и да спрат да изкривяват пазара. „Разбира се, това не е кратък процес и са необходими временни мерки за подпомагане на уязвимите групи от обществото, които могат да бъдат негативно засегнати от пазарното развитие. Това обаче не е работа на държавните институции в здравния сектор, а е част от социалната политика на правителството. С други думи държавните институции, които провеждат социалната политика, следва да идентифицират тези уязвими групи, да оценят необходимостта от социално подпомагане и нейните финансови параметри, както и да изготвят механизъм за отпускането на тези помощи, така че да стигат до най-нуждаещите се“, смята Калоян Стайков.

В противен случай, благодарение на сгрешената регулаторна политика, съвсем естествено се получава така, че в условията на единен европейски пазар и свободно движение на стоки на местния пазар се образува дефицит на лекарства, посочва той. По думите му, абсурдно е държавната политика да е насочена основно към поддържане на ниски цени, което е доказано вредно както за икономиката като цяло, така и за самите потребители. „Съществуват изобилие от примери както в исторически план, така и от други сектори, в които се прилага подобен подход. Ограничаването на естествени процеси е като преграждане на реки – рано или късно реката намира начин да заобиколи преградите или преди плодородни земи се превръщат в пустини“, казва икономистът.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
KXRx


Всичко за коронавируса
Още новини
Студенти от МУ-Пловдив се обучават в предприемачество
25.06.2022 11:34:37

Студенти от МУ-Пловдив се обучават в предприемачество

270 студенти от Медицински университет – Пловдив се включиха в пилотно обучение по предприе ...

EMA разреши COVID ваксината на Novavax за юноши от 12 до 17 години
25.06.2022 10:47:05

EMA разреши COVID ваксината на Novavax за юноши от 12 до 17 години

Комитетът по лекарства в хуманната медицина (CHMP) на Европейската агенция по лекарствата (EMA) п ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...