През последните години трайно намалява броят на издаваните от МЗ удостоверения, необходими за работа в чужбина на лекари и медицински сестри. Това казва министърът на здравеопазването Катя Ивкова в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ-СДС Деница Сачева относно Влиянието на демографската криза и застаряването на населението до 2050 г. върху устойчивостта на здравната система, достъпа до медицинска помощ и развитието на дългосрочните грижи.
През 2025 г. са издадени 121 удостоверения за лекари (през 2020 г. са били 160, през 2015 г. - 368. през 2010 г. - 585, през 2008 г. - 655) и 43 удостоверения за медицински сестри (през 2020 г. са били 77, през 2015 г. – 291, през 2010 г.. - 426, а през 2008 г. - 687).
Министърът заявява, че по данни на НСИ осигуреността с лекари в страната продължава да се увеличава. През последните 12 години съществено се увеличава и броят, и относителният дял на младите лекари до 35 години. През 2025 техният брой е увеличен над 2,5 пъти и достига 5 959 или 19,6% от общия брой лекари (през 2014 г. са били едва 2 352 или 8,17%). В този период броят и относителният им дял нарастват ежегодно, без спадове. което показва. че тази тенденция е трайна и стабилна. Положителна тенденция е налице и при лекарите във възрастовата група 35-44 г.. като броят им нараства от 2 875 през 2019 г. (9.7%) до 4 029 през 2025 г. (13,3%).
По думите на Ивкова при професията „Медицинска сестра“ обаче се отчита „изключително тежък и задълбочаващ се кадрови дефицит, трайно наложил се в страната през последните 2 десетилетия“. „За оптималното функциониране на 3дравната система е прието съотношението медицински сестри/лекари да бъде най-малко 2:1. По данни на НСИ към 31.12.2025 г. съотношението медицинските сестри: лекари е едва 0.93:1 (28 357 медицински сестри и 30 409 лекари). За последните 35 години броят на медицински сестри е намалял почти 2 пъти - от 53 810 през 1990 r. на 28 357 през 2025 г. По данни на НСИ през 2025 г. медицинските сестри над 45 г. съставят над 76% от общия брой медицински сестри (за сравнение през 2010 г, по данни на БАПЗГ те са съставлявали около 58% от обшия им брой). Посочените данни недвусмислено показват изключително негативната и трайна тенденция при тази професия.
Съответно основните проблеми пред човешките ресурси в здравеопазването в България от години са сериозният недостиг на медицинските сестри, небалансираното териториално разпределение на лекарите (и останалите медицински специалисти) в страната и намаляването на атрактивността на определени следдипломни медицински специалности, поради което по-малък брой лекари ги избират за свое професионално развитие“, казва Ивкова.
Тя допълва, че МЗ полага системни усилия за увеличаване на броя на студентите по специалност „Медицинска сестра“ като за учебната 2024/2025 г. са утвърдени 1000, за учебната 2025/2026 г. - 1200 места, а за предстоящата учебна 2026/2027 г. са предвидени 1310 места за студенти по посочената специалност. Резултатите от това действие ще стане видим най-рано след 4-5 години.
По реда на Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение па студенти със сключени договори с работодател държавата заплаща разходите за обучение на студенти, които са сключили договори с работодател, като имат задължение след завършване на обучението си да работят поне 5 години при същия работодател. Ежегодно се предлагат на МОН броя места за студенти по регулирани медицински професии (включително „медицинска сестра“ и „лекар“) по реда на посочената наредба. През 2025 г. са утвърдени 115 места държавна поръчка за студенти по медицина със сключен договор с работодател, а през 2026 г. - 141 такива места.
По проекта „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти“, по който се предоставя месечен финансов стимул (в размер на 2,5 минимални работни заплати в допълнение към получаваните доходи) са реализирани 353 специализации. От 1.07.2026 г. е стартирана петата процедура за подбор на специализанти за участие в проекта.
В отговор на въпрос дали се планира реформа в посока разширяване на леглата за дългосрочни и палиативни грижи, които да отговорят на реалните демографски нужди на страната, министърът заявява, че е създадена междуведомствена работна група. която да извърши преглед на съществуващата нормативна уредба в областта на палиативните грижи, дългосрочните грижи, гериатрия, продължително лечение и медико-социалните грижи и да разпише проекти на нормативни актове за регламентирането им. Ивкова уточнява, че в момента се финансират само палиативните грижи за онкологично болни по клинична пътеки 253. „Министерството на здравеопазването отчита необходимостта от развитие на дейности, включващи дългосрочни грижи, като разработва необходими нормативни промени и изисквания относно осъществяване на тези дейности“, казва тя.
