Самата държава е заложила недостига на средства в здравеопазването, тъй като от 2018 г. плаща процент от здравните вноски, а не тяхната пълна стойност за 9-те категории лица, които осигурява. Това е приход от 1,3 млрд. лева, който не се внася към НЗОК, става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на Здравната каса, проведено на 12 февруари.
„Аз съм силно притеснен, че през втората част на годината, с новия бюджет, приходната ни част няма да е тази, която беше предвидена, и видимо отиваме към дефицит. Трябва да се съобразим с това, че ние сме единствената осигурителна система, в която държавата няма участие, нашата издръжка е само от осигурителни вноски, а бюджетът на държавното обществено осигуряване е със субсидия от 17 млрд. лв. Ние бавно и сигурно вървим по пътя на дотиране на здравната система и това трябва да се знае, защото не може осигурителната вноска за един пенсионер да бъде 50% от средната осигурителна вноска на един работещ, на едно дете средната осигурителна вноска е 50% по-малка от средната осигурителна вноска на реалния бизнес, т.е. държавата не е коректна и не плаща реалната цена и оттам идват очакванията за бюджет. Миналата година за първи път от 12 години ни се случва да имаме недостиг в приходната част. Ето това са обективните причини и ние трябва да го кажем, защото ако преди пет години бяхме казали истината, че имаме 8 млрд. лв. недостиг, нямаше да стигнем до това положение. Аз, като член на Надзорния съвет, ще кажа тези неща, защото не можем да продължаваме по този начин, и не само това, а и непрекъснатото увеличаване и разширяване на дейността на лечебните заведения. Т.е. трябва да има един разговор на високо равнище за бъдещето на осигурителната система“, казва членът на Надзора проф. Григор Димитров.
Думите му са по повод възникналия спор за увеличаване на лимита на плащанията по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), извършвани от Касата.
„Това месечно разпределение показва дебалансираност на бюджета. Анализът на разходите за първото полугодие показва средномесечен разход от около 450 млн. лв., като върху този размер оказват влияние два фактора: старите плащания, които бяха отложени миналата година, и естественият ръст в здравноосигурителните плащания. Моето притеснение е, че в края на годината може да се очертае дефицит и предложението ми е тези разходи, които са предвидени като естествен ръст през първото полугодие, трябва да бъдат преразпределени в частта за второто полугодие, за да има балансирано разпределение на разходите“, коментира на свой ред зам.-министърът на финансите и член на Надзорния съвет Кирил Ананиев.
По думите му Касата трябва да се придържа към разходните тавани, които са от миналата година, за да може да приключи 2026 г. година с балансирано бюджетно салдо.
Проф. Григор Димитров отбелязва, че в самия край на 2025 г. в приходната част за миналата година са постъпили 70 млн. лв. „Ние се вглеждаме в разходната част, но имаме неизпълнение на приходната част и това нещо трябва да го отчетем“, казва той. Според Ананиев обаче по-важна е тенденцията в разходите, заложени в разпределението, които биха довели до преразход, при това без да се отчитат новите дейности. „Другото нещо, което ме притеснява, е, че ако има редовен бюджет, независимо дали през м. юни или м. септември, ние нямаме никаква маневреност по отношение на евентуално ново НРД с нови цени на клиничните пътеки, както и новите дейности“, добавя Ананиев.
Директорът на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ в НЗОК Ганка Аврамова заявява, че се предлага актуализация на първоначалното месечно разпределение. „Там предложението беше 1/12 от параметрите за 2025 г. с включения резерв. През м. януари, когато бяха подадени заявките за плащане от РЗОК и извършихме отложените за заплащане заявки от РЗОК от месец декември 2025 година, се увеличиха разходите за заплащане на здравноосигурителни плащания и поради тази причина първото полугодие се очертава да е по начина, по който е представено в месечното разпределение. Аз съм съгласна с г-н Ананиев, но очакваме нов ЗБНЗОК, в който да предвидим компенсации за м. декември“, казва тя.
„Ако ми позволите, аз също искам да внеса малко уточнение. Всички знаете създалото се напрежение покрай празниците в края на годината. Разплатихме дейността през м. януари, но лимитът по СЕБРА не беше достатъчен и бяха забавени плащанията на стоматолозите. Аз съм в непрекъснати разговори със съсловните организации, обяснявам проблема и разчитаме на тяхното разбиране и търпение“, добавя управителят на Здравната каса доц. Петко Стефановски.
Кирил Ананиев отбелязва, че не възразява по отношение на старите плащания, но в някои здравноосигурителни плащания е предвиден „естествен ръст“, който може да бъде преместен през второто полугодие, за да се получи по-балансиран бюджет.
Според Ганка Аврамова обаче по този начин, когато дойдат реалните заявки от фактурираната дейност, Касата отново ще бъде в ситуация да отлага здравноосигурителни плащания в следващите месеци и това ще породи същия риск от напрежение.
В крайна сметка Надзорът решава да увеличи месечните лимити по плащанията, като Кирил Ананиев гласува с „въздържал се“.
Пълния текст на стенограмата може да видите тук.
