10-годишен анализ подчертава нуждата от скрининг и ранна диагностика на рака на гърдата

На XV-та Национална конференция по онкология с международно участие, организирана от УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски", д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия, представи резултати от задълбочен 10-годишен анализ на лечението на рак на гърдата в болницата. По думите й независимо че броят на оперираните пациенти остава относително постоянен поради капацитета на отделението (1381 за 2024 г.), заболеваемостта от рак на гърдата нараства. В световен мащаб честотата на заболяването се увеличава с около 0,5% всяка година, а прогнозите до 2030 година сочат, че глобално смъртността от рак на гърдата ще се повиши с 12,4%.

„На практика ние сме най-голямото лечебно заведение и най-голямото звено, специализирано за рак на гърдата, което лекува пациенти от цялата страна, и те са повече от една четвърт от онкоболните с рак на гърдата в България“, посочва д-р Митова.

В рамките на направения анализ се наблюдават сериозни промени в профила на заболелите от 2014 г. до 2024 г. За съжаление, се увеличава броят на по-младите пациенти.

„Най-младата ни пациентка е на 23 години. Над 12% са се увеличили жените, които са диагностицирани във възрастовата група между 41 и 50 години. Ако преди това заболяване го срещахме по-често след 50-годишна възраст, сега има огромна разлика, за сметка основно на по-младите. Освен това двойно са се увеличили и болните жени под 30-годишна възраст. Това вече трябва да бъде една наистина червена лампа“, предупреждава хирургът онколог.

Тези данни според нея трябва да пренасочат вниманието към профилактика и скрининг, особено сред по-младите жени.

Анализът разкрива и увеличаване на процента жени с фамилна обремененост.

„За рамките на 10 години са се увеличили с над 11% жените, които са онкообременени – с близки родственици, свързани с онкологични заболявания“, коментира д-р Митова. Тя подчертава необходимостта от целенасочена профилактика и проследяване на жени с повишен риск.

„Ние сме длъжници на целия български народ, защото не успяваме да организираме адекватна национална популационна скринингова програма. В 21-ви век сме единствената държава в ЕС, която остана без такава действаща програма“, посочва тя.

Това е и една от основните причини д-р Ваня Митова да създаде първото българско безплатно мултимодално приложение за профилактика и проследяване за рак на гърдата BreastHelp, с идеята да наклони везните в друга посока.

Според д-р Митова съществува заблуда, че има национална скринингова програма, докато на практика се извършват само профилактични прегледи, което изобщо не е същото.

„Това са две коренно различни неща дори като дефиниция и не бива да се бъркат двете понятия. Профилактиката е съвкупност от мерки, насочени към предотвратяване на заболявания и увреждания, докато скринингът е систематичен, изследователски метод, насочен към ранно откриване на потенциални заболявания или рискове при хора, които все още не проявяват симптоми“, обяснява специалистката.

По нейните думи пациентите у нас често се диагностицират в по-късен стадий, защото са принудени сами да търсят информация, профилактика и помощ.

„Докато изследването на гърдите не стане приоритет и част от националната ни здравна стратегия, няма как да очакваме, че ще откриваме тумори в ранен стадий, например  под 5 мм. Това просто не е възможно“, отбеляза д-р Митова.

Въпреки тревожните тенденции, д-р Ваня Митова изтъква и положителни резултати от анализа. Тя подчертава значителното увеличение в лекарствените възможности за пациентите с рак на гърдата. Увеличило се е приложението на предоперативна терапия, което при някои видове рак на гърдата подобрява значително прогнозата и продължителността на живот. Въведено е като рутинно приложението на имунотерапия, както и специализирано лекарствено лечение при пациентите с установени генетични мутации, които се предават по наследство. Всичко това в комбинация с новостите в хирургичното лечение ще подобри резултатите за пациентите, смята тя.

„През последното десетилетие се промени хирургичната стратегия и поведение. Въведоха се нови методи и техники, които са в помощ на пациентите, но и на нас, лекарите. Гордея се и с отчетената тенденция в анализа за значително увеличаване на органосъхраняващите операции в нашето отделение. Жените вече много по-рядко губят цялата си гърда. Онкопластичните техники, които се употребяват все по-често в комбинация с предоперативното маркиране и лечение, доведе до това, че днес докладваме  за три пъти повече органосъхраняващи операции за сметка на премахването на цялата гърда (мастектомията). Освен това все повече се мисли и за качеството на живот на пациентите. Затова например извършваме т.нар. субкутаннa мастектомия (nerve sparing), при която се запазва инервацията на ареолата и зърното, независимо че се премахва млечната жлеза“, отбелязва още тя.

Представеният анализ още веднъж подчертава нуждата от национална стратегия за борба с рака на гърдата с фокус върху скрининг, ранна диагностика и достъпно лечение – особено за по-млади пациентки и жени с фамилна обремененост.