2,98 получи държавата за грижите си за детското здраве през изминалата година

2,98 – толкова е оценката от Национална мрежа за децата (НМД), поставена на държавата за грижите ѝ за детското здраве през изминалата година. Това е най-ниската оценка в „Бележника”, както и най-ниската за тази област за последните десет години.

Оценката е от „Бележник 2023“ – ежегоден мониторингов доклад на НМД, който се представя всяка година в навечерието на Деня на детето – 1 юни. Тази година средният успех на държавата от всички области, свързани с грижата за децата, е 3,33. 

България няма план за детското здравеопазване, а Националната стратегия за детско и юношеско здравеопазване и педиатрична грижа се бави и се пише в затворен и обществено непрозрачен процес, отбелязват от НМД.

Детската смъртност расте и вече сме първи в ЕС, а регионалните различия се задълбочават – нивата на детска смъртност в различните региони вече достигат разлики от над десет пъти, аргументират оценката си от организацията.

Страната ни е единствената в Европа без Национална детска болница, педиатричните сестри са изчезващ вид, а българските деца с тежки заболявания са на опашка за живот или в състезание за съчувствие в дарителски кампании, отбелязват от там.

Новата заплаха сред зависимостите е застрашително нарастващият брой хазартнозависими. Рекламата на онлайн платформи е навсякъде и се стига до абсурдни ситуации, в които спортуващи деца носят екипи с реклама за залози.

Детската смъртност у нас е най-високата сред европейските държави

и два пъти над средното за ЕС. Покачването се дължи изцяло на влошаване на показателя за селата. Перинаталната детска смъртност бележи осезаем ръст и достига до 8.8 на 1000 живородени. Mъртвораждаемостта се покачва до 6,7 на 1000 живородени, при коефициент от 5,9% в предходната година. Достъпът до педиатър става все по-голямо предизвикателство – при 755 лекари със специалност „педиатрия“ с договор с НЗОК през 2021, през 2022 регистрираните към НЗОК педиатрични практики са 604. Около 50% от педиатрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и едва 15% - под 35 годишна възраст. Недостиг има и в детската психиатрия. По данни на НЗОК регистрираните практики в България по тази специалност са 21.

Обхватът на ваксинопрофилактиката остава предизвикателство. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола обхватът през 2022 г. е 91.2% и само при нея се отчита подобрение спрямо 2020 г. Няма никакъв напредък по отношение на препоръчителната ваксина срещу човешки папилома вирус. Ваксинираните с HPV ваксина момичета на 15 години у нас са под 3%.

При зависимостите има условен спад с 9% в най-употребяваното наркотично вещество сред учениците от 8 до 12 клас – марихуаната. Причина за „намалението на употребата” всъщност е все по-нарастващото предлагане на други продукти за пушене, като електронни цигари, устройства за нагряване на тютюн, наргилета, смятат от НМД. Най-ранна възраст на първа употреба се наблюдава по отношение употребата на опиоиди, инхаланти и канабис – 14 г., а при синтетичните канабиноиди и халюциногени, тя е 15 г. Първата употреба на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) е на 16 г. Сериозно нарастваща заплаха се очертава хазартната зависимост, а институциите тотално отказват да приложат дори минималните ограничителни мерки, предвидени в Закона за хазарта, подчертават от организацията.

Огромен проблем е налице при диетичните храни за специални медицински цели

за домашно лечение, от които много деца имат нужда, включително такива за ентерално приложение, както и някои храни за редки заболявания. Към момента те не се поемат от НЗОК за всички заболявания. Това поставя стотици хора в ситуация буквално да гладуват и да разчитат единствено на собствени или дарителски средства. България е единствената държава в Европа, която не осигурява медицинските храни за деца, без значение от диагнозата им.

Като единствено подобрение в областта от Националната мрежа за децата отчитат развитието по казуса с Националната детска болница. Към днешна дата вече е оповестено решението, че ще бъде изготвен анализ на педиатричните грижи в България, който да послужи като основа за определяне на структурата, обхвата и функционалността на здравното заведение. Към датата на изготвяне на „Бележник 2023” това решение все още не беше факт, отбелязват от там.

Като проблем НМД посочва и работата на държавата по отношение на ранното детско развитие. Макар и с по-висока оценка (3,48), и тази област търпи критики, отново свързани със здравната система. Липсва масов ранен скрининг на всички деца, както и единна система за насочване към услугите по ранна детска интервенция, посочват от НМД.

Преграда за по-достъпно детско и майчино здраве е

липсата на национална лекарствена политика и недостига на средства за покриване на лекарствата за деца.

 Според проучване на Българската педиатрична асоциация за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства. Така за най-бедните и уязвими групи достъпът до здравеопазване за деца до 3 г. е ограничен, отчитат от организацията.

Като положителна стъпка обаче от там отчитат подобряването на достъпа на здравнонеосигурените жени до проследяване на бременността. Мярката е стъпка напред в правилната посока, като се има предвид, че над 90% от умиранията при деца до 12 месеца се дължат на състояния, установими по време на бременността, подчертават от Националната мрежа за децата. От тук нататък според тях е важно да се провеждат информационни кампании сред бъдещите майки, като ключова роля в това ще имат и здравните медиатори. Нужно е да се облекчи и процедурата, по която лекарите отчитат прегледите, тъй като в момента тя е излишно усложнена, посочват от там.