Инициативният комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ), който представлява собственици на семейни аптеки, изразява сериозно безпокойство, че и в проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. отново липсват реални решения за финансирането на фармацевтичната грижа.
За поредна година бюджетът увеличава средствата за лекарствени продукти, но оставя без реална оценка труда на магистър-фармацевтите, отбелязват от ИКМФ. Финансира се продуктът, но не и професионалната грижа, която гарантира неговото правилно, безопасно и ефективно приложение. Според ИКМФ това е системен дисбаланс.
„В центъра на здравната система не стои лекарството, а пациентът. А между пациента и лекарството стои магистър-фармацевтът – последният медицински специалист, който проверява терапията, предотвратява лекарствени грешки и взаимодействия, консултира пациента и носи професионална отговорност за всяка отпусната рецепта. Този висококвалифициран труд продължава да бъде третиран като административна дейност, вместо като част от здравната грижа“, посочват от организацията.
Семейните аптеки обръщат внимание, че не може държавата всяка година да увеличава бюджета за лекарства с милиони левове, а да очаква аптеките да предоставят все повече услуги при непроменено от години финансиране.
„Това не е просто несправедливо към магистър-фармацевтите. Това поставя под риск устойчивостта на аптечната мрежа и достъпа на пациентите до качествена фармацевтична грижа“, заявяват от ИКМФ.
В тази връзка организацията настоява за три конкретни промени: 25% увеличение на възнаграждението за изпълнение на рецепта по НЗОК, което да отразява реалните разходи и професионалната отговорност на магистър-фармацевтите; признаване и заплащане на фармацевтичната грижа като медицинска дейност в обществен интерес; съкращаване на срока за разплащане от НЗОК към аптеките до 14 дни, тъй като финансовата стабилност на аптечната мрежа е пряко свързана със сигурността на пациентите и непрекъснатия достъп до лекарства.
Според ИКМФ всяка инвестиция във фармацевтичната грижа има измерим ефект върху здравната система.
„Всеки лев, инвестиран във фармацевтичната грижа, спестява многократно повече средства от предотвратени лекарствени грешки, нежелани лекарствени реакции, хоспитализации и прекъснато лечение. Въпросът не е дали държавата може да си позволи да финансира фармацевтичната грижа. Въпросът е дали може да си позволи да продължи да не я финансира“, заявяват от там.
Организацията подчертава, че поставените искания не защитават корпоративен интерес, а интереса на пациентите.
„Днес не защитаваме корпоративен интерес. Защитаваме правото на всеки български пациент да получи не само лекарство, а професионална грижа, която прави лечението безопасно, ефективно и достъпно“, посочват от там.
От ИКМФ обръщат внимание и на необходимостта от по-ефективно управление на публичния ресурс.
„Въпросът не е само колко средства има в НЗОК, а колко ефективно се използват. Преди да се обсъжда необходимостта от нов ресурс, е важно да се анализират административните разходи, дублиращите се процеси и регулациите, които натоварват системата, без да подобряват здравните резултати“, се казва още в позицията.
Според организацията аптеките от години настояват за по-прости, предвидими и прозрачни правила, които поставят пациента в центъра на здравната система.
„Всяка реформа трябва да се оценява по един критерий – улеснява ли достъпа на пациента до лечение. Ако не го прави, тя не изпълнява своята основна цел“, заявяват от ИКМФ.
