29% е ръстът на онколекарствата за първите три месеца на годината

29% е ръстът на заплащането на онколекарствата на годишна база за първите три месеца на годината. Това става ясно от стенограмата на заседанието на Надзорния съвет на Здравната каса, проведено на 22 май.

„Разходите за лекарствата за онкология растат фантастично, ако продължаваме така ще стигнем до 2 млрд. лв. без отстъпките. Докога ще расте толкова много? За последните три години разходите за онкологични лекарства са 56% от разходите за всички лекарства за 10 години“, казва членът на Надзорния съвет и представител на БСК проф. Григор Димитров.

„При онкологичните лекарствени продукти има известно обяснение защо е ръстът на разхода за лекарства, защото влизат иновативни терапии, те осигуряват по-голяма продължителност, това е много добре за пациента“, отговаря директорът на дирекция „Лекарствени продукти и диетични храни“ към Здравната каса Милена Цонева. Тя добавя, че за първи път тази година има коефициент над 1 по Механизма за гарантиране на устойчивост на бюджета на Касата в терапията за онкологични заболявания. „В тази посока вече

възниква рискът притежателите да откажат да подпишат договори

поради това, че се наблюдава точно такъв коефициент“, казва Цонева.

Според управителя на Касата доц. Петко Стефановски причината за увеличението е в подобряването на достъпа до лечение, което води до диагностицирането на все повече пациенти. „Всъщност застаряването на населението, на влошаването на демографската ни структура води до увеличаване на броя на заболяванията. Едно е пирамидата да ни бъде разширена в основата, а друго е, както в момента, пясъчен часовник. Имаме все повече болни, които ще подлежат на лечение от дадени заболявания. Подобряваме ли диагностиката с МДД, ядрено-магнитен резонанс, РЕТ/СТ и всичко останало - подобряваме откриването на нови случаи“, казва той.

„Това, което казвате, е истина, но все пак тези процеси трябва да се проследяват. От 2007 г. до 2024 г. броят на смъртните случаи от така наречените новообразувания не се е променял. При този ръст, който имаме, би трябвало да има поне нещо видимо. Аз разбирам Вашите доводи – увеличават се възможностите на медицината, увеличава се диагностиката, но аз съм сериозен скептик“, заявява проф. Димитров. По думите му няма надежден онкологичен регистър, защото заради увеличаващия се брой онкологични болници не се предоставя надеждна информация в регистър.

Доц. Стефановски обаче подчертава, че в НЗИС в реално време се показват данни по области колко рецепти са издадени, има информация по РЗОК и по пациент колко медикамента са изписани. „Има информация и за новообразуванията по диагнози. Раковият регистър де факто НЗИС го съдържа. С разширяване на достъпа може да получавате абсолютно всичко в реално време. Ден за ден, на всеки 24 часа се обновява тази информация“, казва той.

В разговора се включва и изпълнителният директор на БГФармА д-р Евгени Тасовски. „Разходите действително растат сериозно. Може да се направи една съпоставка за пет години назад как растат разходите и колко са възстановили фирмите, обаче по отделните редове, за да можем да видим съотношението между отделните притежатели на разрешение за употреба. Едни стари анализи показваха, че броят на болните, особено онкологичните, не расте или расте много малко, а разходите скачат доста високо. Необходим е и много подробен и точен анализ защо коефициентът в новата група М се качва над 1. Да се каже какви промени настъпиха миналата година, как се прегрупираха лекарствата, как преразходите се разпределят върху по-малко брой фирми и т.н. Да има ясна представа. И другото, което смятам за важно, поне хубавото в цялата тази трудна финансова ситуация е това, че

България от едно от последните места по достъп до иновации започна да се изкачва

и сега е на пето-шесто място в ЕС като възможност държавата да предоставя достъп до иновативно лечение, т.е. това от тази гледна точка е един добър показател, естествено това не може да стане без да се отделят много и много повече средства. Въпросът е друг, това увеличава ли реално преживяемостта на болните със съответните неблагоприятни заболявания. Т.е., получава ли се качественият ефект, за който държавата, касата предоставя нарастващи количества средства. И последното е анализът кога ще дойде пресечната точка на нарастването на разходите и възможностите на фирмите да връщат по Механизма. Тази пресечна точка ще принуди системата да намери друг модел, да направи реформа в начина на заплащане и възстановяване“, казва Тасовски.

Според проф. Димитров задачата, която има Касата, е през следващата година, когато фондът няма да има толкова големи приходи, да намери алтернатива на Механизма.

По време на обсъждането на отчета за изпълнение на бюджета на Касата за първите три месеца на годината представителят на Министерството на финансите Кирил Ананиев представя справка за касовото изпълнение на база дейността декември – март. „Оттам нататък съм заложил, според това, което ние сме гласували, 246 млн. лв. месечно за болничната помощ и евентуално допълнителните разходи, които могат да дойдат от така наречената „надлимитна дейност“. До април месец вече го знаем какъв е разходът. В месец май, освен тези 346 млн. лв., които сме гласували за месечен разход, съм сложил и тези 146 млн. лв., които са от миналата година. През м. юни съм сложил тези 54 млн. лв., които са за м. март. Оттам нататък, не знам колко точно и колко консервативно, на другите месец съм сложил 20 млн. лв. за „надлимитна дейност“, летните месеци съм сложил по 10 млн. лв. и от септември минавам на 30 млн. лв. всеки месец „надлимитна дейност“. В края на годината, когато съберем всичкото това нещо, се получава, че разходът за болнична помощ ще ни бъде 4 449 млн. лв. При положение, че ние имаме 4 070 млн. лв., ако не се лъжа. Т.е.

ще ни трябват 361 млн. лв. повече от това, което имаме за болнична помощ

при положение, че резервът ни е 277 млн. лв. Дори да изхарчим целия резерв само за болнична помощ, пак няма да ни достигнат над 80 млн. лв.“, казва той.

Според проф. Димитров трябва да се приложат много рестриктивни мерки в болничната помощ. „Аз съм бил изпълнителен директор на пенсионен, на здравен фонд. През цялото време треперя дали някой от моите хора няма да направи нарушение да не ми отнемат лиценза. А сега болниците си харчат колкото си искат. Отиваме да проверяваме и налагаме санкции, които ги отменят. Те трябва да имат респекта, че ако продължават тази практика, ще се случи нещо, ще отнемаме лицензи. Трябва да се знае това нещо. И това нещо ние ще го заявим пред парламента и да може те да знаят, че ние няма да отстъпим от това. Аз съм говорил с нашето ръководство, ако трябва ние ще направим изявление по този повод. Не може за един месец една болница да има „надлимитна дейност“ повече от една област като Варна. Нонсенс. Аз съм направил сметки за някои болници за последните пет години. Вече имаме нов град на първите места в Бургас. Той изпреварва със стотина милиона Варна, която не е по-малка по територия и обслужвани хора. За нас тревогата е много голяма. Ние по същество сме безсилни, ако не внесем респект, че ще се случи нещо лошо, ако някой нарушава. Това е моето дълбоко убеждение. Защото шефовете на болници не се притесняват от нищо. Напротив, увеличават оборотите на водомера, за да могат да правят обеми“, казва той.

Доц. Стефановски съобщава, че вече входирал в парламента анализ на разходите в здравеопазването, които са неконтролируеми благодарение на решенията на Конституционния съд, на Висшия административен съд, отлагането на регулативните стандарти и липсата на медицински стандарти. По думите му оттук нататък решението на проблема е в ръцете на Бюджетната комисия и Комисията по здравеопазването в Народното събрание.

„Трябва да се промени философията на финансиране на системата“, категоричен е доц. Стефановски.

Цялата стенограма от заседанието на Надзора може да видите тук.