Недостигът на детски психиатри и детско-психиатрични структури е проблем не само за България, но и за повечето развити европейски страни. Това се отнася също и за неравномерното териториално разпределение на тези услуги (по-голямата част са съсредоточени в големите градове и по-богатите региони).
Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ДПС-Ново начало Гюнай Далоолу относно недостиг на детски психиатри в страната и липса на достъпна специализирана помощ за деца с разстройства от аустичния спектър.
33-ма са действащите детски психиатри у нас, от които половината (16), работят в София, а останалите са ситуирани в други големи областни градове – Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Русе, Търговище, Разлог, Кюстендил, Ловеч. Към настоящия момент по програма за специализация по Детска психиатрия се обучават 10 специализанти, а през последните 2 години специалност по детска психиатрия са придобили 4-ма лекари. През последното десетилетие всеки трети придобил специалност лекар продължава професионалното си развитие в чужбина.
В страната има 2 университетски клиники, които разполагат с 24-часови легла (стационарни грижи) - Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ в УМБАЛ „Александровска" и Четвърта клиника по детско-юношеска психиатрия в УМБАЛ „Св. Марина"-Варна. Дневни психиатрични отделения за деца и юноши с мултидисциплинарен екип има общо 8 (2 в София и по един във Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Търговище и Ловеч. Амбулаторни практики има в големи областни градове като София, Пловдив, Варна, Плевен, Кюстендил и Бургас.
По думите на министъра допълнителен проблем за разпределението на тези структури у нас е фактът, че в България за разлика от повечето Европейски страни те не са обвързани с обслужването на конкретен регион и територия.
„Особен недостиг се отчита в южните региони на страната. Важно е да се отбележи, че тежестта на професията, свързаните с нея специфични отговорности и големият социален натиск водят до отлив на заинтересовани към нея новозавършващи лекари“, казва доц. Кирилов.
Министърът съобщава, че диагностика на деца и юноши с разстройства от аутистичния спектър (РАС - по настоящата американска класификация DSM-5, а по Международната класификация на болестите МКБ-10, която се използва в България, диагностичните категории са Детски аутизъм, Синдром на Аспергер, Атипичен аутизъм и др. в групата на т.нар. Генерализирани разстройства на психичното развитие) се извършва според световните стандарти задължително от мултидисциплинарен екип, в който участват освен детски психиатри още детски психолози, логопеди, а при необходимост детски невролози и педиатри.
„Детският аутизъм е пожизнено разстройство, което може да се открие в много ранното детство. Преди в България мултидисциплинарни екипи съществуваха само в университетските клиники, където се изградиха и съвременните стандарти за диагностика и лечение на тези разстройства в България. През последните години с изграждането на нови дневни психиатрични отделения за деца наличието на условия за ранно и компетентно диагностициране на аутистичните разстройства се улесни, което обяснява и ръста на диагностицираните случаи. Трябва да се има предвид, че диагностиката на разстройствата, към които спада и аутизмът, изисква многократни срещи с детето и семейството, мултидисциплинарни обсъждания и висока експертна компетентност, като се има предвид, че се поставя една тежка и пожизнена диагноза, изискваща изключително много последващи терапевтични активности от професионалистите и житейски усилия от страна на семействата“, казва Силви Кирилов.
Средната възраст на поставяне на диагнозата в България (и други развити страни) е 36 м. възраст.
Личните лекари в България са обучени по прилагане на скринингов инструмент М-СНАТ (официално преведен и достъпен на български език), но към момента няма ясен регламент, който да ги задължава да го прилагат. Поради това семействата на деца и юноши с РАС, които постъпват за оценка, най-често се самонасочват, като предпочитат диагностика и терапевтични препоръки от университетска клиника, където изчаквателните периоди разбираемо са по-продължителни.
„Трябва да се изтъкне опасността от създаването на изцяло частни структури поради изключителната финансова тежест за родителите, риска от участие на нелицензирани професионалисти, както и прилагане на алтернативни и недоказани методи на лечение (поради специфични финансови интереси). Целта на различните системи, имащи отношение към благополучието на тези деца (бъдещи възрастни), е да се осигури навременна диагноза и достъп до основани на доказателства интервенции, като се има предвид, че разстройствата от аутистичния спектър не се лекуват медикаментозно и чрез други физикални процедури, а изискват основно човешки ресурс и не бива да стават допълнителна финансова тежест за семействата“, казва още министърът.
Пълния текст на отговора може да видите тук.
