Понеделник, 17 Май 2021
14
авг
 

5,54 на 1 млн. души са били донорите у нас за последните пет години

Сряда, 14 Август 2019 | 16:52:16


За петгодишен период 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2,66 на 1 млн. от населението на страната (2,66 pmp). В същия период средният брой на нереализираните донори е 2,88 pmp. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в

За петгодишен период 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2,66 на 1 млн. от населението на страната (2,66 pmp). В същия период средният брой на нереализираните донори е 2,88 pmp. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на един милион население е 5,54 за целия период. За сравним период в Европейския съюз средният брой на реализираните и нереализираните трупни донори е 20,74 на един милион население. Това показват данните на Министерството на здравеопазването представени в проекта за Национална донорска програма.

През периода 2010-2018 г. в България броят на отказите от близките на потенциалните донори средно е до 20% от общия брой реализирани и нереализирани донори годишно. От 2014 г. се поддържа стабилно ниво на донорството, което е три пъти по-високо в сравнение с периода преди 2010 г., но за съжаление все още е крайно недостатъчно, пишат от МЗ.

Според министерството важните стъпки за постигане на по-висока ефективност са подобряване на организацията за идентифициране на потенциални органни донори на национално и болнично ниво. развитие на национална система за продължаващо обучение на координаторите по донорство (включително за работа с близките на потенциалните донори) с цел подобряване на резултатите от трансплантацията, респ. качеството на живот на пациентите. създаване на организация за набиране на донори за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, в това число разширяване на капацитета на националната публична донорна банка. Тези действия можели да допринесат за увеличаване на потенциала за донорство в страната.

Броят на извършените трансплантации в България е многократно по-нисък в сравнение с извършваните трансплантации в европейските държави. Регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) показват, че през последните години (2016-2019 г.) са направени: 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив донор); 41 на черен дроб (36 от трупен донор и 5 от жив донор); 19 на сърце. По данни на същата агенция през последните 12 години са извършени 177 броя алогенни трансплантации на стволови клетки. Към настоящия момент (2019 г.) в страната 1018 души се нуждаят от трансплантация на бъбрек, на сърце - 47 , на черен дроб – 46, на бял дроб – 18, а на панкреас - 10 болни.

Данните потвърждавали наличието на значима диспропорцията между броя на нуждаещите се и осигуряваните органи за осъществяване на трансплантация. Това и налагало целенасочените усилия за разширяване пула на потенциални донори, чрез адекватно идентифициране и кондициониране, както и последващото тяхно реализиране.

Процесът на даряване/трансплантация на органи е винаги сложен, уточняват от МЗ, затова трябвало да се предприемат редица важни стъпки, както и да се създаде ефективна система за управление на всяка част от процеса, за да не се губят потенциални донорни органи. Това означава всички потенциални донори да бъдат идентифицирани възможно най-рано, а донори да не се използват, ако съществува риск от предаване на сериозна болест (рак, инфекция) до реципиента. В тази връзка Съветът на Европа и някои държави-членки вече са утвърдили насоки относно серологичните и други методи за скрининг, които трябва да се използват, за да се сведе до минимум рискът от предаване на инфекциозни или злокачествени заболявания на реципиента. Скринингът трябва да включва социална история, взета от близките, за да се изключи скорошно високорисково поведение, което може да означава риск от трансмисивна болест, която е на по-ранен етап, за да бъде открита чрез серологичен скрининг.

По отношение на получаването на съгласието за донорство от МЗ заявяват, че държавите, членки на ЕС имат различни законови изисквания. В някои съгласие се предполага, докато в други трябва да се търси конкретно съгласие от близки или от някой орган/институция. Каквато и да е системата, препоръчително е всеки един гражданин да обсъди желанието си за дарение с роднините си като част от процеса на скрининг. Съществуват доказателства, че подходът към роднините може да повлияе на желанието им да се съгласят на даряването. Персоналът, който иска да получи съгласието на роднините, трябва да бъде подходящо обучен.

Необходимо било да се вземат и мерки за намаляване риска от отхвърляне на органи. „За някои органи, особено за бъбреците, успешният дългосрочен резултат от трансплантацията зависи отчасти от подходящото съответствие между донора и реципиента. Добре организирана система за разпределяне и транспортиране на дарените органи на най-подходящия реципиент е от особено значение“, допълват от МЗ.



Още по темата

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
CHbt


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Лидия Стойкова-Чорбанова оглавява кабинета на здравния министър
17.05.2021 18:00:07

Лидия Стойкова-Чорбанова оглавява кабинета на здравния министър

Лидия Стойкова-Чорбанова оглавява кабинета на служебния министър на здравеопазването д-р Стойчо К ...

Възобновяват обученията по ПУЛСС
17.05.2021 17:11:15

Възобновяват обученията по ПУЛСС

От днес се възстановят обученията на работещите в системата на спешната медицинска помощ по проек ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...