Петък, 03 Декември 2021
26
май
1
 

600 000 българи страдат от атопичен дерматит

Пациенти и лекари настояват НЗОК да поеме лечението на няколко десетки с тежка форма на заболяването

Сряда, 26 Май 2021 | 16:43:32 Надежда Ненова
1

600 000 души в България страдат от атопичен дерматит, а 200 000 от тях са възрастни. Това съобщи проф. Снежина Василева, професор към Университетската катедра по дерматология и венерология в Медицински факултет на МУ-София и член на ръководството на Бъ

600 000 души в България страдат от атопичен дерматит, а 200 000 от тях са възрастни. Това съобщи проф. Снежина Василева, професор към Университетската катедра по дерматология и венерология в Медицински факултет на МУ-София и член на ръководството на Българското дерматологично дружество, по време на семинара за журналисти, посветен на кампанията „Свободни в своята кожа“.

Това прави атопичният дерматит едно от най-често срещаните кожни заболявания редом с псориазиса. „До 30% от хората в развитите индустриални общества страдат от атопичен дерматит. 1% обаче са с умерено тежка и тежка форма на заболяването и точно тяхната терапия трябва да бъде реимбурсирана от НЗОК“, каза още проф. Василева.

И двете заболявания са имуномодулирани, а една трета от пациентите развиват астма, други алергични заболявания, както и дихателни смущения вследствие на нарушената структура на кожата, допълни тя. Заради атопичен дерматит пациентите отсъстват от работа, като проучване показва, че 57 на сто от болните отсъстват от работа заради болестта си повече от 11 дни, добави проф. Василева.

По думите й пациентите страдат от понижено самочувствие, изпадат в депресия, губят трудоспособността си, превръщат се в "палачи" за семейството си. При немалка част от децата атопичният дерматит изчезва в пубертета, но не трябва да се забравя, че стресът може да задълбочи състоянието, а сериозен стрес биха могли да провокират матурите например, посочи проф. Василева.

За по-малко от 30 години пациентите с атопичен дерматит са се увеличи от 8% до 30%, информира доц. Жана Казанджиева от Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“. По думите й атопичният дерматит е болест на развитите общества, в които хигиената е издигната в култ, но околната среда е силно замърсена, а стресът е често явление. Тя посочи, че използването на неправилна козметика и процедури, смяната на средата на живот, тютюнопушенето, храненето, качеството на водата за къпане и замърсеният въздух влошават състоянието на болните от атопичен дерматит.

Доц. Казанджиева подчерта, че в България все още пациентите заплащат изцяло лечението на заболяването въпреки дългогодишните опити на лекари и пациентски организации за включване на атопичния дерматит в Списъка на заболяванията, реимбурсирани напълно или частично от НЗОК.

„Незаплащането на терапията поставя българските пациенти в неравностойно положение в сравнение с пациентите от другите европейски държави. България липсва напълно от картата на Европа по отношение на биологичните терапии“, заяви доц. Казанджиева.

„Процентът на хората с атопичен дерматит, които се нуждаят от труднодостъпно лечение, е твърде малък, за да бъде пренебрегван от Здравната каса. Не говорим за стотици хиляди, а само за десетки пациенти с тежка форма на болестта, които обаче не могат да си позволят биологична терапия“, каза директорът на ARPharM Деян Денев.

Той допълни, че 1,67 млн. лева е общата икономическа тежест от заболяването, в която влизат както преките, така и непреките разходи, направени от пациентите и семействата им. „Има терапевтична възможност за две биологични лекарства, които мога да намалят в пъти тази тежест, но пациентите не могат да си ги позволят. Точно тях е необходимо НЗОК да реимбурсира“, каза Денев.

"Здравната каса изисква да са изпълнени поне 3 от 5 критерия, за да има реимбурсиране на домашното лечение за дадено заболяване. Атопичният дерматит покрива достатъчно критерии, но въпреки това все още не е в списъка. Същевременно Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) одобрява нови биологични лекарства, които позволяват овладяване на симптомите при умерена и тежка форма на атопичен дерматит и на придружаващите заболявания. Очаква се тези иновации да бъдат на разположение на пациентите в ЕС до края на годината. Времето, което е необходимо за включване на ново лекарство за реимбурсация у нас, е средно 707 дни от датата на одобрение от ЕМА", каза още Денев.

Иван Димитров от Български пациентски форум пък подчерта, че пациентите с атопичен дерматит освен стигматизирани, са и дискриминирани от здравните власти, които отказват да признаят значимостта на заболяването. Той също призова Надзорния съвет на НЗОК да погледне документите, които са им предоставени и да вземат решение да включат атопичния дерматит в Списъка от реимбурсираните заболявания.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
BY*j

Гост 26.05.2021 19:25:52

ПОсмали малко!


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Доклад на ИПИ: За 10 години - повече легла, по-малко лекари
03.12.2021 17:08:43

Доклад на ИПИ: За 10 години - повече легла, по-малко лекари

Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватнос ...

126 са лечебните заведения, които получават доплащане до 100% през октомври
03.12.2021 16:43:16

126 са лечебните заведения, които получават доплащане до 100% през октомври

Общата стойност на средствата за неблагоприятни условия на работа (НУР) за извънболничната помощ ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...