CAR-T клетъчната терапия, първоначално разработена за лечение на някои видове рак на кръвта, може да направи възможна трансплантация на бъбреци и за пациенти, които в стандартни условия не биха били подходящи, са установили група изследователи. Техният опит е отразен в публикация в The New England Journal of Medicine и се приема като потенциален пробив, предаде Reuters.
Някои хора с бъбречна недостатъчност са сенсибилизирани, което означава, че имунната им система е развила антитела срещу чужди тъкани – например от предишни кръвопреливания, бременности или трансплантации – така че е вероятно организмът им да отхвърли донорски бъбреци, припомнят специалистите.
За силно сенсибилизирани пациенти намирането на подходящ донорски бъбрек може да бъде трудно или невъзможно.
При онкоболни CAR-T клетъчната терапия включва отстраняване на имунните клетки на пациента, модифициране на тези клетки в лаборатория, за да се научат да откриват и унищожават раковите клетки, и повторно вливане в организма на пациента.
Работейки с високосенсибилизирани пациенти, нуждаещи се от нови бъбреци - двама в болница в САЩ и един в Германия - отделни екипи от изследователи успяха да модифицират имунните клетки на пациентите в лабораторни условия, за да намалят производството на антитела, а след това да реинфузират модифицираните имунни клетки, с цел да „нулират“ ефективно имунната им система.
И тримата пациенти са претърпели драматично намаляване на вредните имунни антитела, които обикновено атакуват донорските бъбреци.
В резултат на това всички успешно са получили нови бъбреци, съобщиха двата изследователски екипа.
„Това е първата демонстрация, че CAR T клетките могат да се използват не само за лечение на рак, но и за подпомагане на пациенти, които преди това не са имали възможност да получат съвместим донорен бъбрек“, коментира в изявление д-р Али Наджи от Университета на Пенсилвания, който ръководеше наблюдението и грижите за двамата американски пациенти.
„За пациенти, които са прекарали години в списъка на чакащите за бъбречна трансплантация, този подход може да бъде трансформиращ“, категоричен е той.
CAR-T клетъчната терапия също така показва потенциал за ревматологични заболявания, при които други лечения са се провалили или са спрели да работят, според четири пилотни проучвания, представени на срещата на Европейския алианс на асоциациите по ревматология в Лондон.
В едно проучване шест пациенти с ревматоиден артрит, които не са отговорили на други лечения, са получили мивокабтаген автолевцел, експериментална CAR-T клетъчна терапия, разработена от Kyverna Therapeutics. Всички участници са имали намаление на активността на заболяването и половината от тях са постигнали устойчива ремисия.
При проследяване, вариращо от 24 до 36 седмици, пет от шестимата пациенти са останали без имуносупресивна терапия, съобщи на срещата Фредрик Албах от Charité Universitätsmedizin в Берлин.
Отделно, д-р Яджин Джанг от болницата GoBroad Boren в Пекин, Китай, съобщи, че е изследвал 11 пациенти с рефрактерна системна склероза, тежко автоимунно заболяване, което причинява втвърдяване на тъканите.
След прилагане на CD19/BCMA CAR-T клетъчна терапия, показателите за дебелина на кожата и образуването на белези в белодробната тъкан са се подобрили значително спрямо изходното ниво.
„Чрез ефективно насочване както към кожната фиброза, така и към прогресията в белите дробове, тази имунологична стратегия за „нулиране“ предлага истински лечебен потенциал, проправяйки пътя за следващ проучвания, които да предефинират бъдещото управление на това тежко заболяване“, коментира Джанг в изявление.
Д-р Юичи Маеда от Университета Фридрих-Александър Ерланген в Нюрнберг и колегите му са тествали експерименталната CAR-T клетъчна терапия зорпокабтаген автолевцел от Miltenyi Biomedicine при хора с тежък системен лупус еритематодес, системна склероза или автоимунно мускулно заболяване, известно като идиопатична възпалителна миопатия, в опит да подобрят разнообразието от здрави бактерии в червата на пациентите. Свръхрастежът на нездравословни бактерии „намаля до нива, сравними с тези на здрави контроли след лечението“, казаха изследователите, а имунната активност, допринасяща за симптомите на пациентите, беше значително намалена.
Авторите заключиха, че CAR-T-клетъчната терапия променя чревната микробиота при пациенти с автоимунни заболявания и тези имуномикробни промени могат да подпомогнат дългосрочна ремисия на заболяването.
Д-р Сяобинг Уанг от болницата в Шанхай Чанджън и колеги съобщиха, че използването на CAR-T-клетъчната терапия при четирима пациенти със системен лупус еритематодес или системна склероза е довело до „дълбока ремисия на тъканно ниво“.
Снимка: Pixabay
