Взрив на хроничната бъбречна недостатъчност, не само в България, но и в световен мащаб, отчитат специалистите. 1 от всеки 10 човека има някакво бъбречно заболяване. До 2040 година този тип заболявания ще са петата по ред причина за смърт в световен мащаб, съобщиха от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по повод Световния ден на бъбрека, който отбелязваме днес.
До голяма степен това се дължи на върлуващата вече 2 години пандемия от коронавирус, която допълнително забави диагностиката и лечението на най-важния филтриращ орган в човешкото тяло.
„Бъбрекът е един много фин орган, много деликатен, който не крещи когато е болен, но си боледува и то много често“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Бившият републикански консултант по нефрология дава пример с пациент, който получава припадък на работното си място. Колегите викат Бърза помощ, настанен е в Реанимация, където изведнъж се оказва, че е за хемодиализа. Без никога да е боледувал, още по-малко от бъбреци. „Такива са бъбречните заболявания – не случайно ги наричаме „тих убиец“ – докато се усетиш си с тежка бъбречна недостатъчност. А обикновено става въпрос за млади хора, в активна възраст, животът е пред тях“, коментира известният нефролог.
Повечето бъбречни заболявания наистина нямат никакви симптоми и могат да бъдат установени само при профилактично изследване на урина и кръв. Заради пандемията обаче много хора спряха да се изследват, от страх да не се заразят, и така се озовават с напреднала бъбречна болест.
COVID пандемията стана причина и за появяването на ново заболяване COVAN – COVID асоциирана нефропатия. Натрупаните до този момент данни показват, че COVAN има сходни черти с вече добре известни на нефрологията състояния, каквито са например хепатит-асоциираните гломерулонефрити. Когато хода на COVAN е хроничен, това напълно отговоря на дефиницията на хронично бъбречно заболяване и нефропатията много прилича на част от хроничните гломерулонефрити, които могат в крайна сметка да доведат до развитие на бъбречна недостатъчност.
Проучванията показват, че повече от 30% от пациентите, хоспитализирани с COVID-19, развиват бъбречно увреждане, а повече от 50% от пациентите в интензивното отделение с бъбречно увреждане може да се нуждаят от диализа.
Първоначалните данни сочеха, че от тези тежки усложнения са застрашени основно пациентите, които са били в болница и с тежко протичане на вируса. Сега се знае, че т.нар. пост- COVID синдром атакува бъбреците и на хора, които са преминали леко през коронавирусната инфекция и те също развиват автоимунни заболявания, свързани с бъбреците, които могат да доведат до необходимостта от диализа.
