Сряда, 01 Декември 2021
30
март
3
 

COVID хоспитализации: Натискът върху болниците остава голям

Вторник, 30 Март 2021 | 17:41:33
3

Рязко намаляване темпа на постъпващите в болница с COVID за седмица отчита НЗОК. Ако предходните отчети от март сочеха почти неизменно седмичен ръст с около 25% на броя хоспитализирани със заболяването пациенти, то за последната седмица, макар също да

Рязко намаляване темпа на постъпващите в болница с COVID за седмица отчита НЗОК. Ако предходните отчети от март сочеха почти неизменно седмичен ръст с около 25% на броя хоспитализирани със заболяването пациенти, то за последната седмица, макар също да се наблюдава увеличение на болните, то е приблизително наполовина –

с около 13 на сто

Така към 28 март леглата в болниците в страната, заети от пациенти с COVID-19, са 9353, докато към 21 март те са били 8278, сочат данните на здравния фонд.

Плахата тенденция за намаляване броя хоспитализирани болни с коронавирус се вижда и от днешната статистика на националната система, която отчете 160 хоспитализирани по-малко за денонощие.

По отношение на натиска към болниците в областите пък промяна няма. Отново най-много пациенти с коронавирус са хоспитализирани в столицата – 2406, като увеличението им спрямо предходната седмица е около 10,3%. Това се дължи както на ръста на броя заболели в областта, така и на постъпващите в софийски болници пациенти от други области. По данни на НЦЗПБ към 28 март

14-дневната заболеваемост в София е 1018 на 100 000 души,

с което столицата е безапелационен лидер в печалната статистика на заболеваемостта от COVID в страната.

Втора по брой хоспитализации към 28 март е област Пловдив, където в лечебни заведения са настанени 970 души. Статистиката отчита близо два пъти по-ниска заболеваемост в тази област, сравнена с отчетената в София (538 на 100 000), но към Пловдив също се насочват пациенти от други области, което обуславя и немалкия брой хоспитализации.

Промяна няма и по отношение на третото място по брой пациенти в болница, което отново е отредено на Бургас. Там в лечебните заведения се лекуват 770 пациенти с коронавирус. Заболеваемостта в областта е една от най-високите за страната, като Бургас, със своите

986 заболели на 100 000 души,

се нарежда на трето място и по този показател – след София и Силистра (1002 на 100 000).

На другия полюс с най-малко пациенти в болница е Видин, където са хоспитализирани едва 13 души с коронавирусна инфекция. Областта е и с много добри показатели по отношение на 14-дневната заболеваемост (308 на 100 000), на фона на цялата страна – трета след Търговище (281 на 100 000) и Кърджали (302 на 100 000).

Тъкмо Търговище и Кърджали са другите две области с най-малко хоспитализирани. За област Търговище те са 55, а за Кърджали – 61.

Както обикновено, натовареността на лечебните заведения както в различните области, ката и в една и съща област варира в огромни граници.

Неизменен „първенец“ за цялата страна по брой хоспитализирани от началото на третата вълна и до днес е

УМБАЛ Бургас, където към 28 март са настанени 447 пациенти с COVID

В областта втора след нея е УМБАЛ „Бургасмед“ със 73 души с коронавирус, а третата позиция си поделят УМБАЛ „Дева Мария“ и – изненадващо – КОЦ Бургас, с по 45 пациенти.

Втората най-натоварена в страната болница е столичната УМБАЛСМ „Пирогов“, която лекува 384 COVID болни. След нея в столицата са УМБАЛ „Св. Анна“ (268) и ВМА (212).

В област Пловдив пък най-натоварена очаквано е УМБАЛ „Св. Георги“ (205), следвана от УМБАЛ „Пълмед“ (84) и УМБАЛ „Каспела“ (76).

Ето и топ 5 на болниците с най-много пациенти с COVID за цялата страна към 28 март:

УМБАЛ Бургас – 447

УМБАЛСМ „Пирогов“ – 384

УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна – 372

УМБАЛ „Св. Анна“ - София – 268

МБАЛ Шумен – 254

С цялата справка на НЗОК можете да се запознаете тук.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ejSp

Гост 31.03.2021 08:54:31

Според професора в крайграничните райони трябва да има защитени болници. А частните болници да работят с частни фондове, не с публични средства. "Виждате проблема - ако постъпите в частна болница, още на входа, когато ви регистрират, казват, че трябва да дарите определена сума. В клиничните пътеки, които са недофинансирани, се получава така, че ако пътеката за остър апендицит е 300 лева, и ако бъде направена лапароскопски, не се покрива всичко. Принудени сме да искаме от пациентите да внесат определена сума пари в болницата. Оказва се, че ние плащайки здравни осигуровки, след това започваме да доплащаме, веднага излизат корупционни схеми", казва още проф. Раденовски.

GEST 30.03.2021 20:23:10

"Не трябва да се получава така, че в няколко големи града, като София, Пловдив, Варна и Бургас да е наситено с болници, а в крайграничните райони дори спешната помощ да е слабо развита". Това е виждането на проф. д-р Димитър Раденовски - бивш директор на УМБАЛСМ "Пирогов" и пионер на коремната хирургия в България. По време на неговото управление единствената болница по спешна медицина у нас се модернизира и въвежда лапароскопската спешна хирургия като начин за лечение на пациентите. Dir.bg ви среща с проф. Раденовски днес, когато той е управител на диагностично-консултативния център към УМБАЛ "Св.Иван Рилски" и кандидат за депутат от листата на "БСП за България". Биографията на проф. Раденовски започва на 10 март 1949-а, когато се е родил в Белоградчик. Средното си образование завършва в местната гимназия с отличен успех и е приет за курсант във Военноморското училище, но след няколко месеца го напуска. Записва се да учи медицина в Медицинската академия в София, а пътят му на лекар минава от поликлиниката на гара Елин Пелин, през Окръжната болница в столицата до болницата "Пирогов". Проф. Раденовски има специалност по "Обща хирургия", магистратура по "Обществено здраве и здравен мениджмънт" и магистратура по "Спешна медицина". Бил е национален консултант по спешна медицина /2007-2012/ и председател на Държавната комисия по спешна медицина /2013-2014/. Мечтата на ученика Димитър Раденовски се сбъдва Всъщност по-важният въпрос пред студента по медицина Димитър Раденовски е бил: каква специалност да избере. Дали да бъде неврохирургия, урология или травматология. И установява, че коремната хирургия му пасва най-добре. След като завършва клинична ординатура, работи в продължение на три години в Окръжната болница в София, а след това кандидатства за място в "Пирогов", където е назначен като ординатор в секцията по спешна медицина. Така започва дългият му път в спешната хирургия и модернизацията на спешната болница, в която остава до пенсионирането си през 2017 година. Преди 16 години започва ключова реформа в "Пирогов" През 2005 година проф. Димитър Раденовски става изпълнителен директор на спешната болница и слага началото на цялостна трансформация в лечебното заведение. "Виждайки обстановката, решихме с колегите да направим една тотална реконструкция на цялата инфраструктура на "Пирогов". В продължение на 6 години и половина, докато бях директор, реконструирахме централната реанимация. Във всяка от 8-те големи секции на болницата - ортопедична травматология, секцията по спешна хирургия, в която работят около 75 души, разпределени в 4 травматологии и 4 хирургии, детската ортопедия и травматологията и детската хирургия, неврохирургията също със своето реанимационно отделение, клиниката по изгаряния. Всичко това трябваше да бъде реновирано и да бъде осигурена нова модерна техника", спомня си проф. Раденовски. По думите му с ремонта на централната реанимация е създадена структура, която е на нивото на всички реанимации от Берлин до Атина. "Ако го посетите днес, ще видите, че това е нещо като космически център. Всичко е облицовано с антибактериални стъкла, леглата са компютъризирани, снабдени с всички видове апаратура. Подменихме и цялата образна диагностика, защото апаратурата беше от 70-те години", казва още бившият директор на "Пирогов". Снимка: Личен архив Въвежда лапароскопската хирургия в спешния институт Един от основните проблеми, с които се сблъсква изпълнителният директор на "Пирогов" в тези първи години, е вкарването на високите технологии в работата на болницата. Така идва идеята за преобразуване на традиционната хирургия в т.нар. лапароскопска хирургия, по-известна като безкръвна. "За тази цел бяха купени 4 модерни машини, създадохме център за обучение по лапароскопска хирургия. Направихме специализация на 4 екипа, които преминаха от Страсбург до Синсинати, и повишиха квалификацията си", разказва проф. Раденовски. Колкото до останалите нововъведения, те включват ремонтирани неврохирургия, детска травматология и токсикология, както и нов диализен център. Създадени са няколко нови отделения: по инвазивна кардиология, защото епицентърът на сърдечните заболявания според проф. Раденовски се намира в "Пирогов". "Ние работим 24 часа и не сме като клиниките, които приемат планови пациенти за планови операции. По това време здравното министерство създаде и нови правила, според които допълнително се заплащаше реанимационния труд, както и за всички спешни пациенти, които минават през поликлиниката". В болницата започват да се появяват и нови кандидати за работа. "Назначихме около 300 души. Тогава в "Пирогов" работеха 600 души, лекари по различни специалности. Всички медици от частните болници се върнаха при нас. Изработихме система за заплащане спрямо положения труд. Това доведе до повишаване на заплатите, условията в болницата се промениха и отчитахме страхотни резултати", посочи бившият директор. Спешни промени в здравеопазването: без лимити за болниците и да има защитени лечебни заведения в крайграничните райони Според проф. Димитър Раденовски първата промяна, която трябва да се направи, за да се гарантира достъп на максимално много хора до качествена медицинска помощ, е болниците да бъдат освободени от финансовите лимити, с които работят. "Получава се така, че например в София, където има 200 болници, от които 80 процента са частни, идват пациенти от цялата провинция и идвайки при нас, плаща софийската здравна каса. Тоест пациентът не идва със собствените пари, които са раздадени в районните здравни каси. Това води до връщане на парите във финансовото министерство, тъй като здравната каса е одържавена и фактически всички средства, които ние като данъкоплатци плащаме за осигуровки, отиват във финансовото министерство, а оттам се определя лимита, който ще бъде даден на НЗОК и съответните районни каси", смята бившият директор на "Пирогов". По думите му това създава напрежение, защото трябва да се правят списъци на чакащи пациенти, а това, за което се говори от години - здравна карта и равномерно разпределение на болниците у нас - не се случва. Има райони с изключително ниско ниво на здравната помощ, посочи проф. Раденовски. "Като пример мога да дам Северозападна България, където болницата в Белоградчик е пред фалит, същото важи и за окръжната болница във Видин. Там са останали възрастни хора, които трудно се добират до качествена медицинска помощ. Преди време даже беше закрито неврологичното отделение, сега там се появи един лекар, който отново го отвори. Имаше проблеми с клиниката по акушерство и гинекология, а за болницата в Белоградчик може да се каже, че тя работи почти като хоспис". Има още един важен проблем, който трябва да бъде отстранен според проф. Раденовски. "Лекари се назначават формално, заради изискванията по стандарт в една клиника да има определен брой лекари. Например, ако изискването е за трима лекари, те в този край на България трудно могат да бъдат намерени. А ако ги няма тези трима лекари в дадена клиника, тя не може да работи със средствата на НЗОК. Така се плащат заплати на хора, които са фигуранти и не участват в лечебния процес. Като не си получат заплатите, започват да текат лихви, те започват да се съдят, и в момента например задълженията на болницата в Белоградчик са около милион и половина, на Видинската болница - около 7 милиона лева". Според професора в крайграничните райони трябва да има защитени болници. А частните болници да работят с частни фондове, не с публични средства. "Виждате проблема - ако постъпите в частна болница, още на входа, когато ви регистрират, казват, че трябва да дарите определена сума. В клиничните пътеки, които са недофинансирани, се получава така, че ако пътеката за остър апендицит е 300 лева, и ако бъде направена лапароскопски, не се покрива всичко. Принудени сме да искаме от пациентите да внесат определена сума пари в болницата. Оказва се, че ние плащайки здравни осигуровки, след това започваме да доплащаме, веднага излизат корупционни схеми", казва още проф. Раденовски.

Гост 30.03.2021 19:44:34

Глупендери, хоспитализациите намаляват за последния ден поради страшния брой отчетени починали с Ковид


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Хората с диабет искат облекчено администриране и възможност за дистанционно наблюдение
30.11.2021 17:22:27 Невена Попова

Хората с диабет искат облекчено администриране и възможност за дистанционно наблюдение

Предложеното от МЗ включване на две нови амбулаторни процедури в пакета дейности, заплащани от НЗ ...

Президентът Радев даде начало на
30.11.2021 17:11:31

Президентът Радев даде начало на "Българската Коледа" в УМБАЛ "Александровска"

Държавният глава Румен Радев даде началото на деветнадесетото издание на „Българската Колед ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...