Четвъртък, 30 Юни 2022
15
февр

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването



С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в сравнение с предходната. Това бе гласувано на първо четене в пленарна зала, като се очаква в скоро време бюджетът да бъде и окончателно приет. Общото увеличение на бюджета е с 11% спрямо предишната година. То обаче е доста непропорционално по различните пера.

Най-голямо е увеличението за извънболнична медицинска помощ. Близо 364 млн. са за ПИМП, което е ръст с около 35%. При СИМП ръстът е приблизително 33% до 380 млн. лв. Миналата година тези пера бяха съответно 269 и 285 милиона лева. За медико-диагностични дейности през 2021 г. бяха заделени 117,286 млн. лв., докато за тази година са предвидени 207,286 млн. лв., което прави ръст от почти 77%.

1 510 452 800 лв. пък ще бъдат парите за лекарства в новия бюджет на НЗОК. Това е със 153 452 800 лв. повече от миналогодишния, който беше 1 357 000 000 лв. Процентното увеличение там е точно каквото е и за целия бюджет на НЗОК, а именно – 11%.

На обратния полюс са парите за болниците, където ръстът е най-малък. През 2021 г. лечебните заведения получиха 2 659 465 500 лв., докато за настоящата предвидената сума е 2 750 899 600. Разликата е едва 91 434 100 лв., което прави около 3,4% ръст.

През цялата изминала година обаче и съсловната организация на лекарите, както и редица болнични мениджъри заявяваха, че клиничните пътеки в голямата си част са недофинансирани и тяхното увеличение е абсолютно необходимо. Очаквано във фокуса на вниманието беше и пътеката за лечение на COVID-19, за която, въпреки че бе увеличена веднъж, масово се коментира, че е крайно недостатъчна. Директори на болници неколкократно заявяваха, че реалната цена трябва да е поне двойно по-висока от сегашната (1400 лв.). Така, във време на пандемия, болниците реално вадят от джоба си допълнителните пари, необходими за лечението на пациентите, което пък ще доведе до увеличение на дълговете им. Допълнително утежнение в момента се явява и растящата инфлация, както и цените на електроенергията. На фона на всички тези проблеми ръстът с 3,4% на парите за болниците изглежда абсолютно недостатъчен за увеличението на цените на клиничните пътеки, още повече и при запазен обем на хоспитализациите от миналата година – 2,2 млн. Именно обемът обаче е прекалено раздут според Лекарския съюз и председателят му д-р Иван Маджаров няколко пъти отбеляза, че е нужно през 2022 г. той да бъде намален най-малко с 300 000.

От лекарския съюз категорично заявиха още, че увеличението на пътеките трябва да е минимум с 25%. Около това число се обединиха и болничните организации, както на държавни и общински, така и на частните лечебни заведения. „Цените на клиничните пътеки не са съществено ревизирани от 10 г., за което време инфлацията и ефектът от увеличените трудови възнаграждения е огромен, което в допълнение на факта, че истинските разходи за изпълнението им никога не са били остойностявани, поставя болниците и пациентите, които ползват техните услуги, в крайно неблагоприятно положение“, се казва в тяхно становище, изпратено до институциите. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров отбеляза също, че минималното увеличение трябва да е 25%, но обвърза с него и задължително намаляване на хоспитализациите.

Това увеличение обаче няма как да бъде постигнато при цялостен ръст на бюджета за болници от едва 3,4%. От друга страна са увеличените разходи за режийни и консумативи, породени от инфлацията и цените за електричество. Редица болници вече алармираха, че сметките им за ток са 3 пъти по-високи в сравнение с предишни периоди. Без увеличение на пътеките голяма част от тях, основно общинските, се изправят пред угрозата от фалити. Затова и болничните сдружения поискаха сумите над 150 лв. от цената за мегаватчас да се поемат от държавата. Според председателя на общинските болници д-р Неделчо Тотев някои от лечебните заведения просто няма да могат да работят в тези условия.

„Ако общините могат да си позволят да изключват улични лампи, болниците не могат да спрат тока на операционните или да ограничат използването на апаратура с цел икономии”, заявиха в своя позиция от Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциацията на университетските болници в България и Сдружението на общинските болници в България.

След преглеждане на всичките числа в проектобюджета изскача резонният въпрос – дали болниците ще успеят да се справят с все по-големите предизвикателства през настоящата година с това увеличение? Вероятният отговор е: по-скоро не. Не и при всички налични фактори в момента – непредсказуема пандемия от коронавирус, растяща инфлация и високи цени на тока и газта. Управляващите вече заявиха, че още през лятото предстои актуализация, но дали всички лечебни заведение ще издържат дотогава? Спешни решения на проблема са наложителни в момента, а дотогава икономиите, които ще се наложи да правят болниците, ще са най-вероятно за сметка на заплатите на работещите в тях медици.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
NuJS

Гост 30.06.2022 09:11:49

Защо е нужна Здравна каса, Спешни отделения, ЦСМП- Всичко е раздут щат и смучене от държавата

Гост 30.06.2022 09:09:50

Няма да се краде и всичко ще е добре

В края на уродливия ни ПСЕВДОпреход 20.06.2022 11:49:57

1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец

Гост 25.03.2022 09:57:09

има , има.......нали го знаеш - поне 45 %

surg 25.03.2022 09:56:24

абе говорете ясно и точно - при тези пари не може и дума да става за каквото и да е качество ( каквото и да значи това), не може да става дума за оптимизиране на броя на персонал и квалификация, не може и дума д става за подобрение в смъртност и основни показатели на системата, не може и дума да става за недопускане на всички тия скандали досега....

гост 16.02.2022 11:53:18

И ще обикалят линейките не 4 болници а 10 докато намерят легло за пациента

Позиция 15.02.2022 21:11:39

КАКВИ СА ТЕЗИ ИДИОТСКИ 25 %??? ТЪПАНАРИТЕ ОТ БЛС, МАКАР ЧЕ НИКОЙ НЕ ГИ Е"АВА ЗА СЛИВА, ТРЯБВА ДА НАСТОЯВАТ ЗА 300-400% УВЕЛИЧЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ОСТОЙНОСТЯТ, ГОРЕ-ДОЛУ АДЕКВАТНО, МЕДИЦИНСКИТЕ УСЛУГИ И ЗАПЛАТНИТЕ НА МЕДИЦИТЕ ДА СА ОТ 10 000 ЛВ. НАГОРЕ! В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ВСИЧКИ ОКОНЧАТЕЛНО И ЕДНОПОСОЧНО ЩЕ СЕ ИЗНИЖАТ ПРЕЗ ТЕРМИНАЛ-2!

Гост 15.02.2022 18:07:58

ако се спрат фалшивите болни - леглата трябва да се намалят на половина , а с това и персоналът да се освободи и преназначи в работещи зевна

Гост 15.02.2022 19:18:54

Фалшиви болни отдавна няма. Има изплашени болни или близките им изплашени.

Гост 15.02.2022 15:48:34

За болниците и ОПЛ е трудно, но специалистите да късат с касичката и кеш. Вече го направих. Не боли.


Всичко за коронавируса
Още новини
Мускулно-скелетните увреждания – на второ място по икономически загуби за обществото
30.06.2022 15:44:21

Мускулно-скелетните увреждания – на второ място по икономически загуби за обществото

Мускулно-скелетните увреждания се нареждат на второ място по размер на икономически загуби за общ ...

Мобилното приложение „Дари кръв“ спасява животи
30.06.2022 14:55:12

Мобилното приложение „Дари кръв“ спасява животи

Системата „Дари кръв“ с мобилното приложение за доброволни кръводарители и нуждаещи с ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...