Нова терапия подобрява състоянието с 10 години при късен паркинсон

На Световния ден за борба с болестта на Паркинсон – 11 април, в хотел „Маринела“ в София се състоя дискусия с водещи невролози и в присъствието на пациенти. Събитието бе с подкрепата на Стада  – България и с участието на Националната организация на хората, болни от късен Паркинсон и Медицински център „РареДис“.

Акад. Иван Миланов – председател на Българското дружество по неврология и директор на Университетската болница по неврология и психиатрия „Свети Наум“ в София – обясни на дискусията какви са предимствата на ново за България лечение на късен паркинсон, одобрено за реимбурсиране от Здравната каса.

Акад. Миланов, какво представлява нововъведената в България терапия за късен паркинсон?

Това ново лечение също се вкарва в организма чрез гастрална помпа, но за разлика от предишната терапия вместо две съдържа три продукта. В старата помпена терапия основният медикамент, който осъществява лечението, е леводопа, плюс субстанция, която забавя разграждането на леводопата. Но понеже разграждането на леводопа става по два биохимични пътя, в новата помпена терапия е добавена трета субстанция, която забавя разграждането на леводопа и по втория биохимичен път. Тоест досега се блокираше само единия път на разграждане, а вече се блокират двата пътя и се очаква по-големи количества от лечебната субстанция да достигат до мозъка и да оказват лечебен ефект.

Вече имаме няколко пациенти на новата терапия. Друго предимство е че самата помпа-компютър, която дозирано подава медикаментите, е по-малка. Това е много по-удобно за пациентите.

Защо на хората с късен паркинсон медикаментите на хапчета не действат ефикасно?

В един момент медикаментите в таблетна форма спират да действат, защото мозъкът получава пулсионно – на пикове и на спадове – лечебната субстанция. Като пиеш едно хапче, изведнъж концентрацията на медикамента нараства, настъпва пик и след това – рязък спад. Това поврежда рецепторите на мозъчните клетки, върху които трябва да действа леводопата. Когато мозъкът сам си продуцира леводопа, я отделя на малки количества, кванти – толкова, колкото е необходимо. Докато с хапчета ние буквално насилваме мозъка с високи дози от лекарството и това е причината в един момент лекарствата да нямат ефект. Самата леводопа е субстанция, която не може да се разтвори във вода и да се поема равномерно на малки глътки през деня, ако се стрие в шише с вода. Правеха навремето такива опити – счукваха хапчета, заливаха ги с 2 литра вода и добавяха малко лимон за консервиране на разтвора. Но тези опити не дадоха нужния ефект. Така че новата помпена терапия е най-добрата за равномерно подаване на медикамента.

Разбира се, за лечение на късен паркинсон се използва и дълбока мозъчна стимулация. Тя се използва, защото има някои предимства, но я оставяме на втори план заради някои недостатъци. Все пак при нея се влиза в мозъка, не е като да се влезе с тръбичка в стомаха. При дълбока мозъчна стимулация може да се получат странични ефекти от стимулатора, който подава електрически импулси към мозъка. Тези пациенти често развиват депресия.

Какъв е ефектът на новата помпена терапия при пациентите, които вече я прилагат?

В началото пациентът усеща огромна разлика в състоянието. Ефектът на терапията е драматичен. Като видиш пациента преди да му се прилага това лечение и след това, не можеш да познаеш, че е същият човек.

А когато пациентът е много увреден от болестта, какъв е ефектът на помпената терапия?

Няма значение колко напреднала е болестта на Паркинсон и колко увреден от нея е пациентът. Терапията действа. Той се подобрява. Неговото състояние се връща назад във времето. Сякаш изведнъж този човек се е подмладил с 10 години.