Петък, 17 Септември 2021
22
март
1
 

Допълват пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК

Касата поема рехабилитацията на пациенти с COVID

Понеделник, 22 Март 2021 | 18:08:35
1

Провеждането на специализирани и високоспециализирани имунологични изследвания за диагностика на първични имунни дефицити (ПИД), провеждането на физикална терапия, рехабилитация и грижи за пациенти след проведено активно болнично лечение на COVID-19 ще

Провеждането на специализирани и високоспециализирани имунологични изследвания за диагностика на първични имунни дефицити (ПИД), провеждането на физикална терапия, рехабилитация и грижи за пациенти след проведено активно болнично лечение на COVID-19 ще бъдат включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Това предвижда проекта на Наредба за допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на МЗ. Срокът на общественото обсъждане е до 21 април 2021 г., като наредбата ще влезе в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

В проекта се предвижда още допълване на възможностите за осъществяване на малки хирургични интервенции с насоченост към труднозаздравяващи рани, настъпили в резултат на нарушена трофика на кожата и подкожната тъкан вследствие на промени в периферните съдове (каквито са и промените при възпаление на кръвоносните съдове - т.нар. васкулит при коронавирусна инфекция).

Очакваният резултат от въвеждането в наредбата на нова амбулаторна процедура „Диагностика на първични имунни дефицити“ е да се осигури възможност в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, за провеждането на съвременна диагностика на ПИД. Това ще да гарантира качествено провеждане на необходимите за диагностиката имунологични изследвания за доказване на различните видове заболявания в групата на ПИД, което е предпоставка за

стартиране и провеждане на адекватно специфично лечение,

посочват вносителите на промените.

Същевременно организирането на дейностите в  рамките на амбулаторна процедура осигурява поставяне на диагнозата в кратък срок, което гарантира навременно стартиране на лечение и избягване на евентуални усложнения на заболяването от забавяне на терапията.

Като резултат от въвеждането на нова клинична пътека „Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение от COVID-19“ се очаква предоставянето на допълнителна възможност за лечение с цел стабилизиране на състоянието при пациенти, при които е проведено активно болнично лечение по повод COVID-19. За пациентите с остатъчни здравословни проблеми след COVID-19 новата клинична пътека дава възможност за физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи, които не могат да бъдат осъществени в рамките на утвърдения към момента пакет от дейности на НЗОК. Това ще позволи на тази група пациенти да получат в рамките на пакета дейности на НЗОК възможност за по-пълноценно възстановяване след преболедуване от COVID-19. Поради големия брой преболедували COVID-19, провели болнично активно лечение (част от които с хоспитализация с продължителност над 20 дни), и при които лекуващите и проследяващи лекари са регистрирали остатъчни проблеми за здравето, с проекта се предвижда тези дейности да се изпълняват

непосредствено след активното лечение

в срок, в който предприемането на рехабилитационни мероприятия и полагането на специализирани грижи за пациентите имат най-голяма ефективност за затвърждаване на ефекта от продължителното болнично лечение и в най-голяма степен водят до максимално възстановяване на функциите на засегнатите органи и системи.

Допълването на възможностите за изпълнение на амбулаторни оперативни процедури създава условия за разширяване на начините за повлияване на пациенти с комплексни трудно заздравяващи рани, които ползват медицински услуги по съответната амбулаторна процедура. Пациентите с първични имунни дефицити ще се диагностицират чрез амбулаторната процедура максимално бързо, в рамките на 12 ч. и своевременната диагноза на първичните имунни дефицити ще се поставя след получаване на максимално информативни резултати, като предпоставка за ранна адекватна терапия, която гарантира по-бързото възстановяване на болните, по-кратък болничен престой за лечение и по-кратко отсъствие от работа с реализиране на по-малко икономически загуби. По оценка на експертния съвет по клинична имунология, очакваният брой болни с първични имунни дефицити възлиза на до 50 пациента годишно. Предвид този брой, финансовите средства за диагностичните дейности по предлаганата амбулаторна процедура за тези пациенти не биха надхвърлили рамките на бюджета на НЗОК за съответната календарна година.

Другата предлагана промяна дава възможност за провеждане на физикална терапия, рехабилитация и осъществяване на специализирани грижи по клинична пътека след приключване на активното лечение на пациенти с COVID-19 и е предпоставка за затвърждаване и подобряване на резултатите от проведеното активно лечение. С изпълнението на тези медицински дейности ще бъде постигнато избягване на настъпването на евентуални трайни усложнения и инвалидизация в резултат на това заболяване впоследствие, и заедно с това запазване на функционалния капацитет на организма и работоспособността на лицата.

Именно пациентите с хронични заболявания и коморбидност са основната група, при която заразяването и боледуването от COVID-19 протича

с регистрираните усложнения, в условията на продължителна хоспитализация,

и при които се наблюдава в дълъг период наличието на остатъчни проблеми за здравето. В съответствие с предвижданите за изпълнение по тази клинична пътека медицински дейности, стойността на финансирането от страна на НЗОК би следвало да е сравнимо с финансирането на останалите клинични пътеки, изпълнявани в структурите по физикална и рехабилитационна медицина.

Допълването на възможностите за изпълнение на амбулаторни оперативни процедури създава условия за разширяване на начините за повлияване на регистрираните и към момента пациенти с комплексни трудно заздравяващи рани, които ползват медицински услуги по тази амбулаторна процедура.

В тази връзка, новата уредба не въвежда изисквания, които да определят поемането на задължителни разходи в тежест на бюджетите на изпълнителите на медицинска помощ и на пациентите, а финансовите средства за прилагането на тази уредба не биха надхвърлили рамките на бюджета на Здравната каса.

С проекта се правят допълнения и в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Причините са свързани с необходимостта от осигуряване на възможност за диспансерно наблюдение при деца с неинсулинозависим диабет. Макар и малка група пациенти до 18-годишна възраст с това заболяване, към тях следва да се прилага необходимата сериозност при проследяването, което налага и необходимостта от провеждане на системно диспансерно наблюдение. Очакваният резултат от промяната е постигане на по-добър контрол на състоянието

на пациентите до 18 години с неинсулинозависим диабет,

което е предпоставка за подобряване на резултатите от проведеното лечение и избягване на евентуалните усложнения и инвалидизация в резултат на това заболяване в по-късна възраст, както и при заразяване с коронавирусна инфекция.

Изчисленията показват, че за целта са необходими финансови средства в общ размер на около 54 хиляди лева годишно при общ брой обхванати лица до 18-годишна възраст - 322. По-подробните разчети за необходимите средства включват: - Преглед от специалист по ендокринология / детска ендокринология 2 пъти годишно – 11 592 лв.; - Консултация с детски ендокринолог /в случай, че наблюдението се осъществява от специалст по ендокринология и болести на обмяната/ – веднъж годишно – 15 778 лв.; - Консултации със специалист /детски кадиолог, детски нефролог/ – веднъж годишно – 15 778 лв.; - Лабораторни изследвания /изследване на гликиран хемоглобин – 2 пъти годищно и на липиден профил, АСАТ, АЛАТ, креатинин, пикочна киселина – веднъж годишно/ - 10 883,60 лв. Съгласно предвидените средства в Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. за здравноосигурителни плащания предложената промяна има възможност да бъде въведена без риск от компрометиране на бюджетната стабилност на НЗОК.

Пълния текст на проекта може да видите тук.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
KdQD

Слънчаса ни чак 22.03.2021 18:29:14

Юруш да се рехабилитираме по морето. Ако може в СБР НЮ СЕЙБЪР. Само касата да не сети какви ги вършим.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
ВМА откри напълно обновено отделение по интервенционална пулмология
17.09.2021 16:16:18

ВМА откри напълно обновено отделение по интервенционална пулмология

ВМА откри днес изцяло реновирано и оборудвано с най-съвр ...

В УМБАЛ „Свети Георги“ спасиха пациентка от адски болки и огромен костен тумор на ръката
17.09.2021 15:42:15

В УМБАЛ „Свети Георги“ спасиха пациентка от адски болки и огромен костен тумор на ръката

Пълно възстановяване на двигателните функции на ръката на 78-годишна пациентка успяха да постигна ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...