Сряда, 17 Август 2022
29
юни
 

Велина Григорова: Наблюдава се липса на лекарства, които са "интересни" за паралелен експорт

Сряда, 29 Юни 2022 | 11:11:33


„Колкото и да беше лоша COVID кризата, каквито и предизвикателства да имаше пред нас, трябва да отчетем един положителен факт – стартираха електронните предписания, заплащани от НЗОК“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на с

„Колкото и да беше лоша COVID кризата, каквито и предизвикателства да имаше пред нас, трябва да отчетем един положителен факт – стартираха електронните предписания, заплащани от НЗОК“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) магистър-фармацевт Велина Григорова.

„Сигурна съм, че ако питате лекарите и фармацевтите дали биха искали да се върнат обратно към хартиената рецепта, въпреки всички недостатъци на системата, сигурна съм, че никой няма да иска. Едно от предимствата на електронното предписание е, че вече няма затруднения, свързани с нечетливия почерк, но по-важното е, че се събира информация“, добави тя.

„Говорим така, сякаш сме приключили с дигитализацията, а това не е така. Това е процес, който ще се развива във времето“, отбеляза на свой ред главният секретар на Съюза магистър-фармацевт Димитър Маринов.

„С въвеждането на електронната рецепта вече не сме контрольори на Здравната каса, както беше досега. С вграждането на контроли при изписването на електронната рецепта още преди тя да е стигнала до пациента, не се дава възможност на лекарят да сбърка или да забрави нещо. Ние ще въвеждаме още контроли и ще стигне до това дигитализацията да извършва превантивен контрол. А не както беше преди – „Правете каквото искате, пък ще се глобяваме, когото хванем“. Това даваше възможност за един субективен контрол“, коментира още Маринов.

„Защо никой не иска да каже защо лекарите не издават електронна „бяла рецепта“? Какви са причините, независимо че от година и половина има такава възможност? Всички лекари имат нужния софтуер за такава рецепта, но не го правят за лекарствата, които са по лекарско предписание, но не са заплатени от НЗОК? Отговорът за мен е, че остава дигитална следа, че ще си види какво се предписва, ще се види кои са любимите лекарствени продукти, кои са любимите фирми. А пък аптеките си закупиха сами този софтуер. Закупиха си софтуера за верификация, внедриха си софтуера за проследяване на електронната наличност в аптеките, за да подават ежедневно данни към ИАЛ“, коментира още темите за дигитализацията главният секретар на БФС Димитър Маринов.

Маг.-фарм. Григорова се спря и на предложената за обществено обсъждане промяната в Наредба 4, с която аптеките ще получават информация за липса на наличности в складовете за търговия на едро с лекарствени продукти на медикаменти, включени в Позитивния лекарствен списък.

„Последните месеци работихме много за идеята да може аптеките да имат видимост какви лекарства има в складовете на търговците на едро. Защото наистина се наблюдава липса на лекарства, които са „интересни“ за паралелен експорт.  Аптеките получават отказ от склада, а нямат видимост какви са наличностите. Пациентите не могат да си получат лекарствата и се налага дори да ги търсят в други държави. И за момента няма как да се установи има ли нарушение или не“, каза Григорова.

„В момента, ако даден медикамент липсва, фармацевтът проверява в Списъка със забранените за експорт лекарства и вижда, че там го няма, което означава, че то е налично на пазара. Но в същото време не може да се намери по складове, което означава, че търговци на едро могат просто да не го визуализират в софтуерите си и в сайтовете си, и могат да си избират на кои аптеки да казват, че го има, или, че го няма. Досега ИАЛ беше единствената институция, която през тази електронна система за наличностите има цялата информация. Тази система е задължителна и има санкции за нея. Проблемът е, че в Списъка за реекспорт се генерира информацията по следния начин – има ли в търговците на едно достатъчни количества от даден медикамент – има – значи разрешаваме реекспорт. И медикаментът започва да се изнася. Изнасят се основно по-евтините у нас лекарства“, допълни Маринов.

Според председателя на БФС във всяка област, в която има по-ниска цена на медикамента, има интерес за износ в чужбина. „Разликата може да стигне понякога между 200-300 евро на опаковка между цената в България и цената в Западна Европа. Нашата цена е по-ниска от най-ниската в 10 страни в ЕС. И при видимост от наша страна, че го има лекарството, но е получен отказ, тогава вече възниква въпросът защо е отказано на една аптека, а на друга по-късно – не“, каза Велина Григорова.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
fM3W


Всичко за коронавируса
Още новини
Министър Меджидиев: Започваме работа по новите национални рамкови договори
16.08.2022 18:27:21

Министър Меджидиев: Започваме работа по новите национални рамкови договори

„Тази година трябва да бъдат подписани новите национални рамкови договори за медицински и з ...

Откриха обновеното детско отделение на МБАЛ-Силистра
16.08.2022 17:17:14

Откриха обновеното детско отделение на МБАЛ-Силистра

Откриха напълно обновеното детско отделение на МБАЛ-Силистра, съобщи БТА. Ремонтните дейности са ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...