ГЕРБ е водещата политическа сила след извънредните парламентарни избори за 44-ти парламент на България. При 98,5 обработени протоколи от вота, партията на Бойко Борисов печели 32,64% от гласовете. Втори са БСП, които са били подкрепени от 27,10% от избирателите. На трето място се нарежда коалиция Обединени патриоти (ВМРО, НФСБ и "Атака") с 9,06%. Почти със същия резултат са и ДПС, които се нареждат като четвърта сила в предстоящия парламент с 9,04%. Четирипроцентовата бариера за влизане във властта преминава и партията на Веселин Марешки „Воля“, която взима 4,15% избирателна подкрепа.
Извън парламента остават коалиция Реформаторски блок-"Глас Народен", "Да, България", ДОСТ, Нова Република.
Най-вероятното управляващото мнозинство, което се очертава в бъдещия парламент, ще е между ГЕРБ и Обединените патриоти, които общо към момента имат съответно 96 и 27 мандата или общо 123, достатъчни им за двупартийно мнозинство. Партията на Борисов, който вече обяви, че ГЕРБ са длъжни да направят правителство, ще търси подкрепа най-вероятно и от петата политическа сила в парламента – тази на варненския бизнесмен Веселин Марешки - „Воля“ се очертава да има около 12 депутати, с която коалицията с ГЕРБ и "патриотите" ще нарасне до около 135 мандата.
Все още не е ясно върху кого ще падне изборът за един от най-трудните министерски постове - този в сектор здравеопазване. В първия мандат на кабинета „Борисов“ рокадите там бяха непрекъснати, като доведоха до смяната на четирима министри – Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов и Десислава Атанасова. При второто управление на ГЕРБ, чийто мандат бе предсрочно прекратен поради подадената оставка на кабинета след загубата на президентските избори, начело на сектора успя да се задържи само един министър, който пък бе от друга политическа сила - Петър Москов.
Въпреки че Реформаторският блок не успя да премине бариерата за влизане в парламента, не е изключено Москов да се върне начело на системата. Подкрепата за него от страна на Борисов по време на 43-ия парламент бе категорична, а самият лидер на ГЕРБ неведнъж го е определя за свой „колега и приятел“. При такъв развой на събитията най-вероятно ще станем свидетели на поредната рокада на болнични директори, която стана „традиционна“ при всяка смяна на управлението на страната. Сагата с пръстовия идентификатор, за която се чака окончателно становище на ВАС, също ще излезе на дневен ред. Любопитен момент при такъв сценарий биха били отношенията с настоящото ръководство на НЗОК, което буквално дни след оттеглянето на кабинета и в частност на Москов опроверга изнесените от него данни за ефективността на новата система за хоспитализация и така подложи на съмнение твърденията за смисъла от внедряването й.
Сред другите възможни лица, които бихме могли да видим начело на сектора, е досегашният председател на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова. Не е изключено обаче Борисов да заложи и на изцяло нови лица в сектора.
Кой ще поеме горещият пост начело на здравеопазването предстои да разберем. Както и дали той ще се концентрира върху стабилизиране на системата, която има крайна нужда от глътка спокойствие, или ще впусне по течението на изначални промени и реваншизъм.
