Да се обмисли и предложи ясна визия за интеграцията на двата проекта от Националния план за възстановяване и устойчивост, засягащи системата на спешната помощ, като предварително се изясни ще има ли допълнителни реформи в този подсектор на здравеопазването и как проектите ще ги обслужат. Това предлагат в свое становище относно интеграцията на политиките и реформите в областта на спешната помощ от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Припомняме, в Плана фигурират два проекта, свързани със спешната помощ у нас, като единият включва оказването на медицинска помощ по въздуха, а другият – подобряване на системата на тел. 112.
Според ИПИ проектът, свързан с оказването на спешна помощ по въздуха, запълва празнина при предоставянето на спешна медицинска помощ на гражданите в страната. „Той е добре мотивиран и сравнително добре описан. Записана е общата концепция за функциониране на въздушната спешна помощ, но липсват всякакви детайли по отношение на функциониране и интегриране в системата на спешната помощ на България в момента. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да администрира тази система, вероятно ще затрудни допълнително постигането на желаните крайни резултати – по-бърз достъп до спешна помощ и намаляване на смъртността от спешни състояния. Позитивен момент е включването на разходи за обучение на персонала“, отбелязват от Института.
В другия проект пък според тях липсва ясно изразена идея какво точно се очаква да се подобри в предоставянето на здравните услуги и как ще допринесе проектът към развитие на здравната система и какъв ще е крайният ефект за обществото.
Недостатък и на двата проекта е липсата на ясно и точни измерими индикатори за оценка на ефект, смятат от там.
Според ИПИ трябва да се анализира какви промени ще са необходими във функционирането на спешната помощ и предлагането на кои услуги ще се свие за сметка на новите услуги, които ще бъдат въведени.
„Критично важно е да се изясни как ще функционира спешната помощ по въздуха на регионално ниво – кой и как ще обслужва болните, за какви състояния и при какви условия ще бъде достъпвана тази помощ, кой и как ще координира наземната и въздушната спешна помощ в синхрон“, посочват от Института в становището си.
Те смятат още, че е необходимо да се включват ясни индикатори, чрез които да се измери има ли подобрение в предоставянето на услугата за пациентите на телефона за спешни повиквания.
„Важно е също да се обмисли как ще се финансират текущите разходи, необходими за функциониране на системите след приключване на проектите, тъй като те вероятно ще бъдат значителни и това поставя предизвикателства пред устойчивото планиране и приоритизиране в рамката на публичните финанси в бъдеще“, подчертават от ИПИ.
В заключение от там отбелязват, че спешната помощ е критично важна за пациента и е препоръчително да се следва по-систематичен подход при решаване на проблемите в сектора, за да се постигне максимален резултат и да не се разпиляват ресурси.
Спокойно, доц. Кателиева ще оправи системата. Тази па-ца и сега консултира министърката, затова има такива забележителни успехи.
А нея кой ще оправи?
За да се случи всичко това в това министерство трябва да има поне един човек с визия, или поне един министър, който да проумее, че съветниците му трябва да са хора с визия, които добре познават системата, умеят да приоритизира и умеят да анализират. Десетилетия не може да се вземе решение за пастрояване на детска болница, десетилетия не можем да направим стратегия за човешките ресурси. Пишем си едни проектчета, МЗ е бенефициент , чиновниците си получават възнаграждения за управление на проекти и нищо не се случва. МЗ да оповести какви средства са получени за управление на проекта за Спишна помощ, който е пред реална опастност от загуба на средства. Да не говорим за цените на които се закупува апаратура( след процедура по ЗОП).
Какво ипи бре! В бърза помощ цари пещерен безплатен комунизъм. Щото някой си бил казал, че трябвало да е безплатна. А тя трябва да е милион пъти платена защото там се спасяват животи!