Вторник, 27 Септември 2022
25
февр
3
 

Проф. Чернев: Вече почти не се оспорва ролята на нитрозамините като кофактор за кожни тумори

Петък, 25 Февруари 2022 | 12:07:42 Невена Попова
3

Проф. Георги Чернев завършва медицина в Американския университет "Бенджамин Франклин" в Берлин през 2001 г.  Работи последователно в няколко специализирани клиники в Германия и у нас. От 2008 г. има придобита специалност по дерматалоги

Проф. Георги Чернев завършва медицина в Американския университет "Бенджамин Франклин" в Берлин през 2001 г.  Работи последователно в няколко специализирани клиники в Германия и у нас. От 2008 г. има придобита специалност по дерматалогия и венерология. В момента е ръководител на Клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР в София. Интересите му са насочени основно в областта на хирургичното лечение на кожните тумори. 

Проф. Чернев, темaта за сартаните като фактор, провокиращ появата на малигнен меланом очевидно е една от най-предпочитаните от Вас като изследовател. Откога датират първите Ви изследвания и какво Ви мотивира да й посветите време и усилия?

Темата за сартаните и генерирането на различни ракови форми е обект на международен интерес, и, за съжаление, не намира все още дефинитивно решение. Но в последно време се долавя една осезаема динамика по въпроса. Хубавото в случая е, че тя е в полза на пациентите, лошото е, че е забавена във времето.

По една случайност през последните 4 години имахме възможността да се включим с научни разработки по темата, въз основа на нашите клинични наблюдения и да отдадем своя принос към международната научна общност.

Ако би следвало да бъдем точни, примесите в сартаните, така наречените нитрозамини, а не самите сартани, се разглеждат като евентуални или много вероятни тригери за меланомите, но и за редица други тумори.

Не без значение е и обстоятелството, че например от 2 февруари 2022 г – NDMA (нитрозамин) официално е включен в колективните съдебни искове зад Океана по повод индукция на меланоми, но и на общо 9 различни неоплазми. Краткият превод на тези данни е – да, нитрозамините предизвикват меланоми и  пациентите биха могли да подават съдебни компенсаторни искове. 2 седмици по-късно броят на неоплазмите, които биха могли да бъдат компенсирани със съдебни искове, бе редуциран на 5 , като меланомите бяха изтрити по незнайна причина. Това е повече от скандално. И индикативно.
Включването на меланома в тези листи е сложен процес и изисква наличието на много сериозна база от данни, която да е най-малкото силно индикативна или вероятна за причинно-следствена връзка между приема на определена субстанция и генериране на определена неоплазма/форма на рак. Факт, за които ние алармираме от 2018 г.

Освен в колективните искове, този нитрозамин, който е установен като наличен в лекарствата за гастрит, в случая, фигурира вече и в индивидуалните адвокатски искове по отношение на меланома на редица кантори в Америка. Същият нитрозамин се установява многократно и в ангиотензин-рецепторните блокери или така наречените сартани - в монопрепаратите или в комбинацията им с хидрохлоротиазид. Въпрос на технологично време е, тази връзка да бъде официализирана на това ниво - пациентско, адвокатско, съдебно.

Първите наши наблюдения по темата датират от далечната 2018 г. и са официализирани в специализираната научна литература. Заедно с моя екип й посвещаваме много време, тъй като тя засяга нещо изключително важно - ролята на външните фактори на средата - в случая нитрозамините, като водещ фактор в рамките на карциногенезата и в частност - кожните тумори.

Завишените количества на нитрозамини в сартаните, комбинацията сартаните/тиазидните диуретици, в метформина и ранитидина, са на практика живото, общоизвестно доказателство за техната потенциална роля на карциногени. Това би следвало да ни накара най-малкото да се замислим и насочим вниманието си в посока иницииращи и промотиращи фактори на карциногенезата, които би следвало да бъдат елиминирани или неутрализирани своевременно. Самият факт, че на 2 февруари 2022 г само NDMA е приет в колективните искове като потенциален индуктор на 10 тумора, сред които и меланома, е доста притеснителен.. Последвалата корекция също! Към момента на лекарствения пазар има медикаменти за високо кръвно налягане, при които е установено наличието на до 3 нитрозамина едновременно.

В програмата на предстоящия конгрес на Вашето научно дружество сте включили множество доклади, посветени на различни представители на тази подгрупа антихипертензивни средства, разглеждате и комбинирани лекарствени форма с хидрохлортиазид. Какви са основните научни изводи към този момент?

Програмата през тази година е много сериозна. Изводите са, че сартаните и сартаните в комбинация с хидрохлоротиазидни диуретици, биха могли да се окажат рискови по отношение на развитието на меланоцитни и немеланоцитни кожни тумори. Този факт е неоспорим и се дължи по всяка вероятност и на потенциалната контаминация с нитрозамини. Или, ако трябва да бъда по –дипломатичен: на евентуална завишена концетрация на нитрозамини. Споменавам „завишена“, тъй като вече съществуват официално регулирани допустими дневни дози за нитрозамини, колкото и невероятно да звучи.
Всеки един от докладите, които ще бъдат изнесени на 12 март 2022 година, е вече публикуван под формата на научен труд, като повечето от тях (над 90% ) са в  чужбина. Ние сме към момента единственият конгрес в световен мащаб , който си позволява открито да представя, критикува и коментира тези горещи данни (нитрозамините като индуктори на кожни тумори и разнороден тип неопластични кожни заболявания, нитрозамините в лекарствата за високо кръвно и метформина като индуктори на множествени разнородни тумори: кожни и други), акцептирани – припознати и под формата на сериозни публикации  вече и на международно ниво.

Провеждат ли се подобни изследвания и в други страни, от международни екипи?

Със сигурност да. Под формата на ретроспективни анализи на базата на компютърни данни. И те са индикативни и изцяло подкрепят нашата позиция. Страничните лекарствени реакции или възможните такива, се регистрират ежедневно към регионалните лекарствени агенции откъдето биват докладвани към ЕМА и FDA. Или би следвало да бъдат докладвани. Вероятно и на базата на тези анализи, през 2018 година FDA решава да реагира и започне поголовното оттегляне на тези препарати от пазара.
Част от проблематиката възниква, когато комуникацията между тези звена се губи поради някаква причина. Но с течение на времето случаите се натрупват и истината излиза наяве.
Международни изследвания по темата съществуват от години, като към тогавашния момент наличието на нитрозамини не е било известно. Те могат да бъдат прочетени в базата данни в търсачката за медицински публикации- pubmed.  
Липсата на проспективни изследвания 7 години след първите алрамиращи данни за връзката между рак на кожата и антихипертензивна медикация, са повече от обезпокоителни. А по принцип би следвало да са задължителни. Явно някой няма интерес да се спазват дори статистическите препоръки за определчне на достоверност и обективност.
Официалното оповестяване на наличието на нитрозамини в тези препарати (2018) и връзката с образуването на разнороден тип тумори, не обяснява обаче по никакъв начин липсата на желание за проверки по отношение на факта: наличност или липса на нитрозамини в определени медикаменти в определени географски региони, както и липсата на проспективни проследявания почти десетилетие след това.

Мислите ли, че е необходима някаква промяна в регулацията за употребата на сартаните – все пак те са сред най-често предписваните лекарства за лечение на артериална хипертония?

Мисля,че водещи звена по темата трябва да са по правило Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата, които биха могли да изяснят тази проблематика в рамките на вероятно относително кратки срокове. Само в рамките на конструктивния диалог и дипломатичен, но същевременно бърз подход в случая, бихме могли да осигурим максимална сигурност и удовлетвореност за пациентите. Забавянето е съпроводено с тежки последици. Необходима е регулация чрез максимален контрол, осведоменост и прозрачност. Имаме  конкретни  (преки) идеи как това да се случи на практика..

И, тъй като основната Ви работа е свързана с онкологична дерматология и дерматологична хирургия, нека Ви попитам какво не знаят хората за малигнения меланом и другите кожни неоплазии ?

Специалност дерматологична онкология няма и лично аз нямам. Имам специланост по дерматология и венерология , което не изключва възможността да съм ангажиран с хирургичното лечение на кожни тумори. Дерматологичната хирургия е неразривна част от дерматологията и от дерматологичния стандарт. Кожните тумори се лекуват от дерматолозите. Въпрос на лично решение е  докъде искаме и сме готови да се усъвършенствуваме, в каква посока. Редица колеги наблягат на епилацията и уголемяването на устни. Други – на дерматологичната хирургия.

Медицинската онкология е друга специалност и е фокусирана най-вече или по-скоро в лечението на туморите в по-напреднали стадии, най- често когато вече са метастазирали: химиотерапия, таргетна терапия, стадиране, проследяване на болните и т.н. Нерядко колегите със специалност медицинска онкология дори не се занимават с хирургична дейност.

Важно е да се отбележи, че първоначалното хирургично лечение на кожните тумори (от малък и среден обем), е обект и би следвало да остане обект на лечение от страна на дерматолозите. Това донякъде дразни онколозите и хирурзите, но винаги някой за нещо се дразни. Не би следвало да им обръщаме внимание..

По-големите тумори биха могли да бъдат отстранявани успешно в рамките на създадените от самите нас, дерматолозите, интердисциплинарни екипи с хирурзи например.
Екипната работа в медицината е и гаранция за по-добри резултати. Именно тя води и до професионално израстване, макар и не винаги да  осъзнаваме това веднага.  
 
Коя е най-добрата превенция на тези заболявания?

Няма да повтарям поостарелите вече клишета за слънчевата радиация, слънцезащитните кремове, слънчевите очила и солариумите. Изхождайки от простото правило, че над 90 % от кожните тумори се дължат на придобити мутации, най-важната стъпка или модерна тенденция вероятно би могла да изглежда и така: минимализиране на контакта й с карциногенни субстанции с доказано мутагенно действие и елиминирането им от "лекарственото ни меню".Тезата е иновативна, не очаквам да се възприеме веднага и от всички.  Бъдещето ще покаже или отхвърли състоятелността на тази теза, но за сега данните са категорични за тази нейна потенциална значимост



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ABT6

Гост 26.02.2022 10:31:32

Да изключат Кремъл от системата СУИФТ, веднага! Спасете хиляди човешки животи!

ОПЛ 25.02.2022 12:48:39

Това че Бай Китаец се е изп@кал в казана, от който всички генерици гребат с големия черпак основната субстанция не означава, че трябва да се сложи клеймо "опасен" на цялата иначе прекрасна молекула.

1968 Прага 25.02.2022 12:17:07

Европа стои и гледа клането на хиляди цивилни украинци, както през 1968 гледаше клането в Прага!


Всичко за коронавируса
Още новини
Д-р Меджидиев: Министър съм не само на лекарите, но и на пациентите
27.09.2022 17:16:02 Надежда Ненова

Д-р Меджидиев: Министър съм не само на лекарите, но и на пациентите

Д-р Асен Меджидиев е роден през 1968 г. Завършва медицина към Висшия медицински институт в Со ...

Д-р Клуге: Пандемията причини нови 53 млн. случая на депресия и 76 млн. случая на тревожност
27.09.2022 16:50:07

Д-р Клуге: Пандемията причини нови 53 млн. случая на депресия и 76 млн. случая на тревожност

„COVID пандемията не само увеличи психическия стрес и употребата на наркотици, но също така ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...