Понеделник, 27 Септември 2021
30
май

Проф. Снежина Василева: В дерматологията „криминалистичната“ нишка е много важна



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Проф. Снежина Василева е ръководител Направление по автоимунни булозни заболявания в Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ "Александровска“ и член на ръководството на Българското дерматологично дружество, на борда Европейската академия по дерматология и венерология (ЕАДВ), на Работната група по Автоимунни булозни дерматози към ЕАДВ и на борда на Интернационалната академия по козметична дерматология.

Професор към Университетската катедра по дерматология и венерология на Медицински факултет в МУ-София. Специализирала е през 1989 г. в Париж, Институт “ Alfred Fournier ” (Полово-предавани болести, MST); Стипендиант на INSERM през 1991 в Лион, болница Edouard Herriot, INSERM U.209 (service Prof. J. Thivolet - Имунопатология на кожата); 1992 – 1993 е Attaché étranger в Болница Saint-Louis, Париж (Service Prof. Dubertret) - Имунодерматология / имуноелектронна микроскопия.

Научните интереси на проф. Василева са Автоимунни булозни дерматози; Съединително-тъканни заболявания, Лекарствено-индуцирани дерматози, Псориазис, Атопичен дерматит и други инфламаторни дерматози; Акне и розацея; Инфекциозни дерматози.

Автор на над 250 статии в научни списания и сборници - 90 в престижни списания в чужбина и 30 глави в многографии, повечето в чужбина;, на  Главен редактор и автор на 2 монографии в чужбина (Blackwell Science, Chapman & Hall); автор на глави в 3 учебника по дерматология в чужбина и у нас. Участвала е с доклади и постери в над 350 научни форума в чужбина и у нас, поканен лектор на ЕАДВ и на Американската академия по дерматология. Член е на редакционните колегии на наши и международни периодични дерматологични списания – Дерматология и Венерология (научен секретар), Dermatologic Therapy / Wiley (асоцииран редактор), SkinMed (section editor) и International Journal of Dermatology / Wiley (1994 – 2001), Clinic in Dermatology / Elsevier (guest editor).

Проф. Василева, как избрахте медицината за своя професия?

Въпреки че медицината ми е любима професия и по-конкретно дерматологията, по-добре не ми задавайте този въпрос, защото много исках да следвам архитектура и да стана архитект. Моят баща беше архитект и археолог същевременно и това ми беше мечта още от ученическите години. Отказах се да кандидатствам архитектура заради изпита по рисуване. По това време приемаха двама-трима души в тази специалност, а аз не бях вземала уроци по рисуване и не бях подготвена. Следвах медицина във Варна, там беше много престижен Медицинския институт. Майка ми е преподавателка в полувисшия медицински институт, така че съм свързана с медицината чрез нея. Това беше в далечната 1972 г. и вече са минали много години. Много обичам медицината, още тогава учех с голямо желание. После се влюбих в дерматологията и така поех по този път. След това имаше много труд, вдъхновение и късмета да имам прекрасни учители, колеги и ученици.

Как се влюбихте в дерматологията?

Има нещо общо между изкуството, архитектурата и дерматологията. Нашият орган е кожата. Тя е на повърхността на човешкото тяло, всичко е видимо. Можем веднага да видим нейния вид, релеф, цвета и конфигурацията на кожните промени, когато има такива и въобще да съдим по външния вид на органа, който е обект на интереса ни. Много е важна морфологията в дерматологията в чисто зрителен аспект, къде са разположени кожните обриви, дали засягат симетрично тялото или са в отделен участък, има ли оттенъци в цвета, напр. зачервяване с оранжев, синкав, кафеникав и пр. оттенък, и много други фино забележими, но изключително важни симптоми които са “ключ” към диагнозата. Най-вероятно това лежи в основата на моята любов и мога да кажа - страст към дерматологията.

Има ли нови открития в дерматологията и доколко тя е от бързо развиващите се специалности в медицината?

Има много нови неща. Дерматологията се развива непрекъснато. Една е била те през 17 век с разпределението на болестите – дървото на кожните заболявания, съвсем друго е сега разпределението. Искам обаче да ви издам една тайна – дерматолозите винаги се опираме на историческите бележки и описания на заболяванията, защото е много важно дали една люспичка е захваната по периферията на обрива или централно и е свободна откъм периферията. Такива външни белези, които са описани от старите дерматолози, са изключително важни и за нас, дерматолозите на 21 век. Сега имаме много открития, които касаят не толкова етиологията на кожните заболявания, колкото тяхната патогенеза, механизмите, по които те се развиват и по които настъпват промените в организма. Познанията за тези патогенетични механизми позволяват откритието на нови лекарствени средства, на нови молекули, на нови терапии, които вече са много по-насочени да запазят останалото здраве на пациента и да повлияят точно ключовото звено или молекула в развитието на едно заболяване. Разбира се все още има и много неизвестни неща.

В коя област има най-голям напредък?

Имаме много голям напредък в разбирането на патогенезата на редица възпалителни заболявания като псориазиса, атопичния дерматит, болестите от групата на лихена, лихен планус и лихеноидните дерматози и най-вече – в разбирането на автоимунните болести на кожата. Точно това е областта, в която имам честта да работя и да влагам моите усилия.

Автоимунните болести сякаш са бича на 21 век заради все по-индустриализиращия се свят. По какъв начин можем да се приспособим към средата?

Автоимунните болести се отключват от редица фактори. Някои настъпват идиопатично, от само себе си. По някаква причина организмът започва да изработва антитела срещу собствените си белтъци, срещу собствените си антигени, разпознава собствените си органи като чужди и гледа да ги елиминира. Това е т.нар. автоимунна реакция. Обаче автоимунните реакции могат да се отключват от фактори на външната среда и това на първо място може да бъде стресът, може да бъдат различни медикаменти, които се прилагат за лечение на други съпътстващи болести като сърдечносъдови заболявания, психични заболявания или гастроентерологични заболявания или лечение на диабет, например. Напоследък се установи, че лекарства, които се използват за лечение на диабет могат след няколко години да отключат автоимунно булозно заболяване на кожата. Автоимунно кожно заболяване може да бъде отключено и от изгаряне, измръзване, ухапване от различни насекоми. Много е важно има или не генетично предразположение. Когато единият или и двамата родители са носители на някакво автоимунно заболяване, това увеличава риска за възникване на същото или друго автоимунно заболяване при потомството.

Това означава ли, че дерматолозите правите разследване, за да откриете причината за заболяването?

„Криминалистичната“ нишка е много важна. Това с особено сила важи за лекарствените реакции и алергичните заболявания на кожата. Така например, при една контактна алергия изключително важно е да се установи кой е агентът, който причинява дадена контактно-иритативна или контактно алергична реакция на кожата. венерическите заболявания. Или една остро настъпила реакция с обрив по цялото тяло при възрастен с множество други заболявания, лекувани с шепа, често цяла торба с лекарства. За да го установим, разпитваме сериозно пациента, понякога даже на няколко етапа, защото често пациентите не смятат, че един капки за очи, сироп, билков мехлем или козметичен продукт може да предизвика такава реакция. Да не забравяме и полово-предаваните инфекции - там е изключително важно да се проследи епидемиологичната линия, не с цел някакво полицейско разследване, а за да се помогне на всички пациенти, които са изложени на риск след дадения сексуален контакт.

Какъв е начинът за лечение на тежките случаи?

Най-тежките случаи на кожни заболявания обикновено изискват болнично лечение. Такива пациента се приемат в стационара на Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ "Александровска“. Ние сме най-старата клиника, имаме и опит, и възможности да диагностицираме тези най-тежки случаи и най-важното – да ги лекуваме. Разбира се, имаме някои ограничения, които са от чисто финансов аспект и са в рамките на наличните клинични пътеки, по които се лекуват пациентите по НЗОК. Овладяваме най-острия стадий на тези заболявания, а след това пациентите се проследяват в амбулаторни условия от техните лични дерматолози. Нашето отделение, на което имам честта да съм началник, е посветено на автоимунните кожни болести. От тези заболявания, най-сериозни са т.нар. булозни дерматози. Заболявания, при които по кожата и лигавиците на пациентите се оформят мехури без видима причина. Това са сериозни заболявания, защото когато се спукат мехурите с течността от тях се губят белтъци, а мястото е входна врата за инфекция и такива болни обикновено изискват приемане в клиниката, за да може да се направи качествена диагностика и лечение. Тези заболявания се диагностицират в нашата Имунофлуоресцентна лаборатория, където работим с най-модерните диагностични методи. Опираме на комплекс от данни, които включват и хистологично изследване, други рутинни и по-специализирани имунологични изследвания, като например тези при чувствителността към глутен в храната, характерни за цьолиакията и херпетиформения дерматит. Това е работа в екип.

Как се отрази COVID-пандемията на клиниката Ви?

От март 2020 г. нашата клиника беше трансформирана в COVID-клиника. Не можехме да приемаме планови пациенти и бяхме останали с няколко легла, които бяха предназначени за най-спешните пациенти с инфекциозни заболявания, но ние останахме на разположение на нашите болни.

Имате ли пациенти, които заради забраната за планов прием са се влошили?

Разбира се, че има много. Покрай коронавирусната инфекция много заболявания останаха на заден план. От друга страна пациентите се страхуваха да посетят своите лекари. Това забави диагностиката и лечението на някои заболявания като кожни тумори, меланомни, немеланомни тумори на кожата, лимфомите, които трябва да се хванат в ранен стадий, за да могат да се лекуват по-резултатно. За щастие сега сме към опашката на тази вълна.

Как се предпазвате от синдрома на прегаряне?

С много научна работа. Четене и писане на научна литература. Това е много разтоварващо и стимулиращо. Освен, че лекуваме кожно болни, ние сме и научни работници и преподаватели и това от една страна ни държи в контакт с младите хора, а от друга – имаме възможност за писане на научни статии. Ето например пандемията ни стимулира да публикуваме специализирани издания на едно от най-престижните дерматологични списания Clinics in Dermatology, на които с колега от клиниката имахме удоволствието да бъдем гост редактори. Издадохме два броя на списанието, които са посветени на COVID-19 и кожните проблеми, както и най-различни аспекти на коронавирусната инфекция, в това число автоимунните и съединително-тъканни заболявания и контактните алергии. Работата по международни научни проекти в сътрудничество с колеги от целия свят - Европа, САЩ, Австралия, Индия, също е един огромен стимул срещу всякакъв бърн-аут. Така става, когато професията на човек е и хоби и удоволствие.

 



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
qd1B


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Стефан Митев: Най-голямото предизвикателство са комплексните случаи
26.09.2021 12:17:45 Петър Цикалов

Д-р Стефан Митев: Най-голямото предизвикателство са комплексните случаи

Д-р Стефан Митев е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент, роден през 1987 год ...

Престижна награда за ректора на Медицински университет - Пловдив
26.09.2021 11:33:34

Престижна награда за ректора на Медицински университет - Пловдив

Престижната награда "Проф. К. Чилов" получи ректора на Медицински университет - Пловдив проф. д-р ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...