Върховният административен съд потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че в периода 3-ти август 2008 г. – 3-ти август 2011 г. министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването осъществяват пряка дискриминация по признак „увреждане” спрямо лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха в сравнение с лицата с частична загуба на слуха, съобщават от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Делото е заведено от ЦЗПЗ и родители на деца с увреден слух и поставени кохлеарни импланти.
По него е установено, че на лицата, страдащи от частична глухота, държавата предоставя целеви помощи за подмяна на слуховите апарати през определен период от време, предоставя средства за необходимия набор батерии, кабели и други, като необходимите на лицата с частична глухота медицински изделия и помощни средства са включени в утвърдените от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването списъци.
На лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха обаче държавата заплаща кохлеарния имплант и неговото поставяне по реда на клинична пътека № 117, като след изтичане на гаранционните срокове устройствата се поддържат и подновяват за сметка на увредените лица.
Налице е неблагоприятно третиране, свързано със защитен признак „увреждане” и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. Двете групи лица са с увреден слух, като разликата е единствено в степента на увреждането, като тези с по-тежкото увреждане са поставени в неравностойно положение спрямо първите, установява съдът.
На министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика е дадено предписание в двумесечен срок от влизане в сила на решението да предприемат необходимите действия за включването на кохлеарните импланти в съответните списъци.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
