Неделя, 29 Януари 2023
17
февр
 

Държавата традиционно харчи много за здравеопазване, но без резултат*

Петък, 17 Февруари 2017 | 15:08:25 Калоян Стайков


Един от дежурните приоритети на всяка предизборна кампания и последвалото я прави

Един от дежурните приоритети на всяка предизборна кампания и последвалото я правителство е здравеопазването. Освен че развитието на държавно контролирания сектор е социално чувствителна тема, през последните няколко години става болезнено видно, че няколко правителства не успяват да се справят с натрупаните проблеми в системата:

  • Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) приключва годината с дефицит през 2013 и 2014 г. (години с предсрочни парламентарни избори), а по предварителни данни същото се случва и през 2016 г.;
  • редица нормативни промени са отменени от съда, като разделянето на здравния пакет на две;
  • приети са регулации, които впоследствие възпрепятстват достъпа до здравни услуги на пациентите, като пръстовия отпечатък и Националната здравна карта.

Дори и само от тази гледна точка, пренебрегвайки значимостта на тези услуги за обществото и икономическото развитие, изглежда напълно оправдано редица партии да възприемат реформирането на държавното здравеопазване за водеща цел през следващите четири години. Докато целта на промените би следвало да е подобряване на качеството на здравните услуги обаче, партиите говорят единствено за увеличаването на разходите в сектора, като се надяват, без особени основания, че това ще реши натрупаните проблеми. Това е абсолютно същият подход, който се използва при ежегодното обсъждане на бюджета на здравната каса – той е концентриран единствено върху това колко пари са необходими, докато качеството на услугите въобще не се споменава.

Разходи и качество на здравните услуги

Разходите за здравеопазване (Графика 1) в България през 2014 г. (последни сравними данни на европейско ниво) възлизат на 8,51% от БВП и са почти равни на средното ниво за страните от Европейския съюз (без Швейцария и Исландия), което е 8,47% от БВП. Страната е с най-високите разходи както в сравнение с региона – Гърция, Хърватия и Румъния, така и в сравнение с новите страни членки, с изключение на Словения, която отделя с 0,03 пр.п. от БВП повече.

Въпреки това качеството на здравеопазването според Европейския здравен потребителски индекс (Графика 2) далеч не е най-доброто в сравнение с тези страни. Прави впечатление, че страни със значително по-ниски разходи като Естония, Латвия, Полша и Хърватия предлагат по-качествени здравни услуги. Това би трябвало да е достатъчно доказателство за нестабилната връзка между разходите за здравеопазване и неговото качество

Графика 1: Разходи за здравеопазване по източник на финансиране като дял от БВП

Източник: Евростат

Графика 2: Резултат в класацията на Европейския здравен потребителски индекс за 2014 г.

Източник: Европейски здравен потребителски индекс 2014 г.

Държавни срещу частни разходи

Един от дежурните аргументи в защита на по-високите разходи за здравеопазване в България е диспропорцията в структурата им (Графика 1) – само 53% от тях са държавни плащания, което е по-малко в сравнение с останалите страни. Въпреки това Литва и Кипър отделят между 3% и 4,2% от БВП за държавни разходи в сферата на фона на 4,5% в България, а здравните им системи дават по-добри резултати, както се вижда от Графика 2. Нещо повече – Унгария и Гърция имат сходен разход (4,8-4,9%), но постигнатите резултати също са по-добри, което допълнително подкрепя тезата, че колкото и да са високи разходите и какъвто и да е източникът им, ако са неефективни, никога няма да стигат.

По-подробната разбивка на здравните разходи в България разкрива и малко по-различна картина от често цитираното недофинансиране на сектора. От данните на НСИ на системата за здравни сметки се вижда, че при болничната помощ 87% от разходите се финансират от държавата и едва 13% - от пациентите. Това е може би и основният здравен разход в страната, ако се съди по бюджета на НЗОК, където заема 40% през 2014 г. и се очаква да достигне 42% през 2017 г. Другото голямо перо, където държавата финансира основния дял от разходите са рехабилитационните услуги – около 77% от разходите там се поемат от държавата.

При извънболничната помощ съотношението е по-близко до гореспоменатата диспропорция, т.е. относително висок дял на директните пациентски разходи  – 52:48 в полза на държавното финансиране. Големият проблем, причина и за диспропорцията на разходите на национално ниво, всъщност се крие при стоматологичните услуги, консумативите и търговията на дребно с лекарства, където държавата финансира 21% от общите разходи, а останалите 79% се поемат от пациентите. Причини за това разделение не липсват и могат да се търсят както в държавните решение – недофинансиране на стоматологичната помощ и подценяване на разходите за консумативи, така и в пациентите – самолечение или неследване на предписано лечение. Данни на Евростат показват, че около 37% от българите признават, чеса използвали непредписани лекарства, като този дял се увеличава заедно със степента на образование на интервюираните и достига около 45% при тези с висше образование. При предписаните медикаменти тенденцията е противоположна – делът на запитаните намалява заедно с повишаването на образованието им.

Всичко това може да се обобщи в няколко кратки заключения:

  • Разходите за здравеопазване не са малко; просто не са ефективни и опитът на страните от ЕС го показва;
  • Съществува диспропорция между държавното финансиране и директните плащания в сравнение със страните от ЕС, но тя е концентрирана в една сфера;
  • Реформите следва да си поставят за цел да повишат качеството на здравеопазването в страната, а мерките за това следва да са комплексни, включително лична отговорност към собственото здраве и начина на живот на пациентите, а не да се изчерпват с обещания за повече публични разходи.

В противен случай политиците могат да продължат да обещават и да правят повече разходи, както се случва в края на всяка година с приемането на бюджета на касата, докато обществото продължава да се чуди как здравните услуги стават все по-скъпи и все по-некачествени.

*Статията е публикувана в сайта на Институт за пазарна икономика

 


Коментари по темата

Правила на форума за коментари
2nm5


Всичко за коронавируса
Още новини
Д-р Тина Тодорова: В родилна зала има много адреналин, много “първи” мигове, но и много тежки моменти
29.01.2023 11:18:17 Невена Попова

Д-р Тина Тодорова: В родилна зала има много адреналин, много “първи” мигове, но и много тежки моменти

Д-р Тина Тодорова работи в АГ отделението на УМБАЛ “Софиямед” от 2015г., ...

1,5% положителни проби, няма починали
29.01.2023 09:47:05

1,5% положителни проби, няма починали

13 са новодиагностицираните с COVID-19 за последното денонощие при 875 теста, което прави 1,49% п ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...