С 25 млн. лева по-малко са средствата за ПИМП в окончателно приетия тази седмица бюджет на НЗОК от поисканите за 2017 г. от НСОПЛБ средства. От сдружението на общопрактикуващите лекари обаче не се оплакват.
„Това е крачка напред. В крайна сметка през последните няколко години нямаше никакъв ръст, а това е 11% увеличение. Ако се разпредели в цени за едни нормални обеми, това вече би означавало реално увеличение на приходите. Миналата година например имаше само увеличение на броя на прегледите, без да бъдат пипани цените на прегледите, и по този начин нямаше как да се увеличат и приходите“. Това каза за Zdrave.net председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров.
По думите му за първи път тази година увеличението на средствата за ПИМП е по-голямо, отколкото за останалите дейности, което е прецедент. „В последните години при нас имаше и процентно намаление – от 7,6 на 6,4% от здравноосигурителните плащания, докато при останалите имаше увеличение, и то значително“, посочи доц. Киров.
Той информира още, че другата седмица от НСОПЛБ ще изпратят писмо до МЗ, в което да изброят евентуалните проблеми, които могат да възникнат при въвеждането на пръстовия идентификатор при семейните лекари, за да могат да бъдат решени своевременно.
„Ако говорим за финансов ефект от пръстовия идентификатор при нас, като ограничение на някакви течове, едва ли ще има сериозен ефект. При условие, че нашия бюджет е 6,4% от целия, каквито и течове да се ограничат, ще са нищожни като сума“, отбеляза доц. Киров.
Според него обаче може да има фатални препятствия, които да не позволяват на лекарите да си вършат работата. „Говорили сме да се проведе пилотен тест в 10-15 практики, които са различни по своите характеристики в различни населени места, за да се види как работи. За целта този идентификатор да влезе най-рано с новия НРД от 1 април. Дотогава задължително трябва да се проведат пилотните тестове“, коментира той.
Главното искане на семейните лекари е електронният идентификатор да им осигури достъп до цялата база данни на НЗОК за пациентите им още при регистрацията. „Един такъв достъп няма да ни принуждава да печатаме хартии и да събираме в папки досиета за пациентите си, защото досиетата ги има в електронен вариант в касата. Няма да се налага и да се преписват амбулаторни листове и да въвеждат данните в нашия софтуер, защото те вече са подадени от колегите с техните отчети. Освен това идентификаторът ще служи и за електронен подпис на пациента и така отпада още една необходимост да трупаме бумаги“, поясни доц. Киров.
