За структуроопределящите болници трябва да има повече въздух

Здравният министър проф. Николай Петров отново защити идеята си за по-гъвкави бюджети и отпадане на лимитите за структуроопределящите болници. Това стана ясно от участието му в блиц-контрола в парламентарната здравна комисия, където той отговори на въпроси на депутати по темата.

„Аз ще се боря за това нещо и ще вложа целия си чар, за да убедя финансовия министър и премиера, че за някои големи, структуроопределящи болници трябва да има повече въздух, заяви проф. Петров. В тази връзка той коментира отразяването на сезонността върху дейността на болниците.

„Ако говорим за лимити и бюджети, трябва да бъде съобразено, че през зимата има региони със струпване на много туристи като Банско и Пампорово и лечебните заведения там, трябва да имат различен бюджет от средномесечния. Лятото регионът само на Бургаския залив гони близо 2 млн. души“, поясни той.

Проф. Петров съобщи, че по-рано днес е имал среща с кмета на Поморие, който е алармирал пред него, че в момента болницата в града трябва да обслужва пет пъти по-голямо население. Припомняме в последните месеци, неколкократно кметът на морския град Иван Алексиев алармира за проблемите в болницата заради наложените лимити. Ето защо, според здравният министър, сезонността трябва да намери отражение в бюджета на НЗОК за догодина.

Според проф. Петров е нужно изясняване на пакета „Спешност“. Той отново подчерта, че като цяло, най-големият проблем в момента в бюджета на Касата са разходите за лекарства.

Здравният министър коментира и доклада, подготвен от ресорното ведомство, в който се отразява финансовото състояние на всички болници у нас. Той бе представен накратко от зам. председателя на парламента д-р Нигяр Джафер. От доклада става ясно, че едва три болници у нас са на печалба, а именно УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ-Плевен и областната болница в Монтана.

От думите на проф. Петров стана ясно, че е напълно възможно да има персонални смени в ръководствата на някои лечебни заведения. Той обаче се въздържа да посочи конкретни имена.

От въпросния анализ става ясно, че в някои лечебни заведения са закупувани лекарства на цени, многократно по-високи от тези в позитивния лекарствен списък. В резултат различни болници са ощетявани със суми от 90 000 до 680 000 лева, заяви проф. Петров. Някъде това се прави от незнание, другаде от липса на опит или от натиск от определени фактори, коментира той. Във всеки случай, категоричен беше здравният министър, слободията свърши.

Той информира, че МЗ ще подготви стратегия за развитие на болничната помощ, която да включва правила за формиране на работната заплата, стопанските разходи, както и за медицинските изделия и лекарствата.

Проф. Петров не пропусна за пореден път да похвали частните болници, изтъквайки, че те трябва да бъдат взимани за пример.