Много малко лечебни заведения са подписали колективни трудови договори за 2017 г. Това съобщи председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева пред Zdrave.net.
„Работодателите се оправдават с липса на средства и се опитват максимално да не увеличават заплатите, като разчитат, че професионалистите ще останат на работа в лечебните заведения въпреки всичко. Особено имайки предвид, че средната възраст за медицинските сестри специално е 53 години. И се надяват, че те ще продължат да работят и да бъдат експлоатирани, но назрява сериозно недоволство“, каза тя.
Колективният трудов договор е единственият документ, който регламентира заплащането на труда както на лекарите и професионалистите по здравни грижи, така и на немедицинските лица, работещи в сферата на здравеопазването. За 2017 г. договорената стартова заплата за професионалистите по здравни грижи е 700 лева, но, по думите на Милка Василева, тя е факт на твърде малко места. „В повечето лечебни заведения, както в училищното и детското здравеопазване, заплатата се движи между 500 и 600 лева. Има и по-ниски заплати и това е предпоставка за личностен конфликт, тъй като квалифицираният труд е приравнен към неквалифицирания“, каза тя.
Милка Василева отчете, че промените в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, приети от парламента в края на миналата година, с които се регламентира и продължаващото професионално обучение, са реален успех за съсловието. „Упражнявайки медицински професии, ние сме задължени да се обучаваме през целия си живот. Всъщност обучението вече не е самоинициатива, а ние, като организация с добра връзка с университетите, трябва да подготвим формите за продължаващо обучение. Това функционира и колегите имат възможност да се обучават. Но колкото и да се обучават, те не получават никакво по-добро възнаграждение за това, че имат по-добра квалификация. Всъщност в този закон е отбелязано, че по-високо квалифицираните професионалисти трябва да получават и по-добро възнаграждение. Това е залегнало и в колективния трудов договор за 2017 г.“, каза тя.
По повод Международния ден на жената 8-ми март Милка Василева подчерта, че макара и силно феминизирано, в съсловието няма усещане за дискриминация по линия жени – мъже. „Няма различно заплащане на едно и също работно място, за една и съща дейност. Ниското заплащане не се дължи на това, че професията е феминизирана. Просто нашият труд е неоценен, непрестижен“, каза тя.
„Политическите сили, управляващи България последните 20 години, не вземат под внимание проблемите, които създава недостигът на професионалисти по здравни грижи. И в общи линии се обръща голямо внимание на лекарското съсловие, но на професионалистите по здравни грижи – не. Всъщност това е основната причина, поради която ниското заплащане е в ход. И разбира се, разчитат, че хората ще работят на две-три места, за да получат някакво прилично заплащане, за да могат да съществуват и да съществува и здравеопазването“, подчерта Милка Василева.
