„Сърдечносъдовите заболявания са убиец номер 1 в България. Около 2/3 от смъртността се дължи на тях. Добрата новина е, че много е направено и много се прави, за да може българският пациент и българският гражданин да живее по-дълго. Но има още много какво да се направи и трябва да знаем каква е реалната ситуация.“ Това каза зам.-началникът на кардиологична клиника във II-ра МБАЛ-София доц. д-р Пламен Гацов на пресконференция днес по повод научния симпозиум „Остра, хронична сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии – нови предизвикателства в диагностиката и лечението“, който започва днес.
Според председателя на Дружеството на кардиолозите в България проф. д-р Арман Постаджиян данните за сърдечната недостатъчност показват промяна в последните години.
„Има намаляване на смъртността от миокарден инфаркт. В същото време в България има 140 000 човека със сърдечна недостатъчност, като около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата“, каза проф. Постаджиян.
Той допълни, че основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и медиците, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. „Трябва да се вземат мерки, които намаляват смъртността и удължават годините на живот. Така ще се подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план“, допълни той.
"Въвеждането на нови здравни технологии в лечението на сърдечната недостатъчност променя живота на пациентите и може да намали с 20 на сто риска от сърдечносъдова смърт и хоспитализация", каза проф. Цветана Кътова, началник на Отделение по неинвазивна кардиология в Националната кардиологична болница. Тя посочи, че в бъдеще сърдечната недостатъчност ще бъде лечима, за което допринасят нови инструментални и предимно медикаментозни терапии.
Към този момент разходите, свързани със сърдечната недостатъчност, са много високи за обществото. Изразяват се във висока честота на първоначална и повторни хоспитализации и представляват значително бреме за пациентите и техните семейства. Това бреме вероятно ще нараства със застаряването на населението и все по-честото диагностициране на сърдечната недостатъчност, стана ясно още на пресконференцията.
„Всички сърдечни заболявания в тяхната крайна фаза водят до сърдечна недостатъчност. Прогнозата се подобрява, ако има обединяване на данните в национален мащаб. Сърдечната недостатъчност е комплексно заболяване и изисква мултидисциплинарен подход. Проследяването на пациент, претърпял съдов инцидент, е от изключително значение за състоянието му. Трябва да се създадат национални регистри“, каза кардиологът доц. Иво Петров
По думите му много разходи могат да бъдат спестени, ако се наблегне на телемедицината.
Кардиолозите са обединени около нуждата от превенция, от програма за първична и вторична профилактика. „До 50% може да бъде наамалена смъртността, но за всяка програма е нужно ясно разписано финансиране“, каза доц. Гацов.
Според доц. Иво Петров за необоснованите интервенции на пациентите със сърдечносъдови заболявания вина има НЗОК. „Не са финансирани от касата изследвания, които са необходими да докажат необходимостта от инвазивни процедури, но самите инвазивни процедури са финансирани“, каза той.
"Липсват центрове за физическа и психологическа рехабилитация на пациенти, претърпели сърдечносъдов инцидент", допълни доц. Гацов. По думите му в момента по клинична пътека се предвижда само една седмица за рехабилитация, а са необходими най-малко три.
Н е се знае колко са с реална сърдечна недостатъчност и колко с мината 'сърдечна недостатъчност за клиничната пътека. Например МВР Болница и Транспортна бълват такива фалшиви диагнози със стотици, които след това не се потвърждават от следващия кардиолог прегледал пациента. Така,че леко със користната статистика необходима за повече направления за болница А регистър на пациентите които се лекуват имат в НЗОК на база на РЕГИСТРИРАНАТА ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ последните 17 години .Хайде стига блъфове