Проверките в болниците по отношение на онколекарствата, които текат в момента, са в съответствие с регламент от НРД и са свързани с контрол върху изразходването на лекарствата от болниците. Това става ясно от думите на подуправителя на касата д-р Димитър Петров пред „24 часа”.
„Става дума за механизъм за контрол и някакъв тип стимулиране на болниците да изразходват напълно лекарствата чрез по-добро планиране, да не изхвърлят големи остатъчни количества. Идеята не е на касата, тя дойде от болнични фармацевти, които твърдят, че 25-30% от онколекарствата за вливания се изхвърлят и само с добро планиране количеството може да падне до 5-7%”, обяснява д-р Петров.
По думите му, касата проверява как съответните структури правят разтворите на тези лекарства и как ги разходват. „В указанието пише, че плащането за лекарствата, обект на проверка, става не следващия месец, а на по-следващия. Това се знае от края на февруари, когато бе подписан НРД. Затова през май болниците нямат плащания за онколекарства, те се прехвърлиха за юни, след като минат проверките. Регламентът гласи, че когато болниците отчетат лекарства, изписани в количества над тези според средните стойности за теглото на мъжа и жената у нас, касата ги плаща след проверка. Трябва да знаем тези пациенти реални ли са, записани ли са, проследяват ли се и т.н.”, казва той.
Д-р Петров отбелязва, че повечето болници отчитат дозировки за нормалните средни тегла, а даже и под тях, поради естеството на болестта. „В някои болници обаче, като се преизчислят стойностите, се получават числа като 105-110 кг средно тегло на пациентите за месеца. Да, може да има някой пациент над 100 кг, но не и като средно тегло за всички. Това е индикативен критерий за проверка - НЗОК отчита този изпълнител като рисков. Сега основно проверяваме онкохематологиите и структурите, отчели по-високи стойности за средното тегло месечно”, обяснява той и заявява: „Ако се установят фалшифицирани данни обаче и не е ясно какво е станало с остатъчния медикамент -защото има съмнения, че тези количества не се изхвърлят и при 4 флакона 1 се икономисва, няма да има плащане.”
Някои издания се спират на думите на здравния министър проф. Николай Петров, засягащи контрола на водите и храната. „Имаме готовност служители на Регионалните здравни инспекции от вътрешността на страната вероятно да бъдат командировани във Варна и Бургас през лятото, за да се гарантира ефективен контрол на водите и храната”, казва той, цитиран от „Труд”.
„Целта е да се обезпечи сигурността на туристите чрез засилени проверки на обектите за хранене, водоизточниците, басейните и морето, обясни проф. Петров”, допълва вестникът.
От публикацията става ясно, че министърът е засегнал и темата с недоволството на спешните медици от проектопромените в наредбата, която регламентира тестовете на шофьорите за алкохол и наркотици. „В проекта няма нищо, което да кара спешните медици да вършат работа, която не е тяхна. Целта е да се синхронизира законодателството и да се избегнат вратичките в него, допускащи шофьори нарушители да се отървават без ефективни присъди. Трябва да има точно разписан регламент, който да направи пробите годни като доказателство в съда”, цитира изданието министъра, като уточнява, че той е поканил представители на спешните медици на среща по темата.
„Стандарт” пък ни предлага погледа на един млад медик върху системата. Д-р Ваня Митова е специализант по хирургия. Тя спечели първото място в конкурса „Млад медик 2017” в категорията „Лекар специализант”. „Смея да твърдя, че през последните години медицината в България по нищо не отстъпва на тази в чужбина. Ходим постоянно на конгреси, курсове, допълнителни квалификации в чужбина и това, което установяваме, е, че в България може да се прави качествена медицина, стига да има необходимия ресурс - и материален, като съвременно оборудване, и човешки, в лицето на мултидисциплинарни екипи от специалисти”, казва тя пред изданието. „Минусите са предимно от организационен характер и всички ги знаем. Те са в клиничните пътеки, в начина на специализация, в сферата на финансовия ресурс и т.н.”, допълва д-р Митева.
„Като цяло бюрокрацията и клиничните пътеки са нещото, което ограничава много лекарите в едни безумни рамки, относно болничен престой, изследвания, лечение. Има много недообмислени неща. Какво се случва, ако опериран пациент не се е възстановил до петия ден, а касата не плаща за повече и клиничната пътека е 5 дни? Изписваме ли го? Не!”, коментира тя.
„Дума” се спира на новите специалности, които разкрива МУ – Варна. „Нови специалности „Военен лекар” и „Военна сестра” разкрива Медицинският университет във Варна. Ректорът на учебното заведение проф. Красимир Иванов уточни, че тази година в тях ще бъдат приети по 20 души. Той допълни, че към двете специалности вече има огромен интерес. Обучението на бъдещите военни лекари ще се извършва съвместно с Висшето военноморско училище в града. За стажовете на младежите ще се ползва и базата на Военноморската болница”, информира ежедневникът.