Интервю с председателя на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев представя в днешния си брой „24 часа“, като един от въпросите, които той коментира подробно е надлимитната дейност на лечебните заведения.
„С изричното настояване на БЛС т.нар. надлимитна дейност, надзорът на здравната каса реши да се възстановят 18,8 млн. лв. на болниците за периода април - ноември 2016 г.“, припомня д-р Грозев, като отбелязва и неплатената през 2015 г. дейност. „Тя продължава да тежи на болниците, задълженията им растат и това е една от причините. Определено ще преследваме по съдебен ред и ще обжалваме пред ВАС, за да се докаже, че НЗОК трябва да разплати тази дейност“, категоричен е председателят на съсловната организация. „Обръщам се с апел за съдействие по този въпрос към министър-председателя г-н Герджиков. Всичко извършено, проверено и признато като дейност от здравната каса да бъде плащано в рамките на годината, или по смисъла на рамковия договор - от април до април“, заявява той.
Д-р Грозев коментира и бъдещия НРД като посочва, че трябва да се постигне договор, който да удовлетворява всички страни и най-вече пациентите. „ Имаме на разположение 185 млн. лв. от резерва на НЗОК, които трябва да бъдат преразпределени в болничната помощ. Дали сме предложения и за повишаване на някои цени, и за увеличаване на обеми, все още са обект на преговори, но мисля, че можем да постигнем удовлетворяващо споразумение и за двете страни“, пояснява той.
По темата за пръстовия идентификатор, чието бъдеще ще бъде обсъдено на среща днес в МЗ, д-р Грозев припомня позицията на БЛС, според която той трябва да бъде отменен. Той допълва, че от съсловната организация са поискали от министър Семерджиев идентификаторът да бъде спрян чрез ново министерско постановление до окончателното произнасяне на съда. “Изобщо не говорим за въвеждането на пръстовия идентификатор в извънболничната помощ и аптеките, заявили сме категорично несъгласие“, подчертава председателят на БЛС.
Изданието съобщава и за медицинска сестра от спешното отделение на УМБАЛ - Русе, която се е признала за виновна и е получила условна присъда заради смъртта на възрастен мъж. Срещу 41-годишната С. Панджарова бе повдигнато обвинение, че на 20 април 2014 г. е нарушила задълженията си и с това причинила смъртта на 71-годишния Ж. С. Мъжът получил сърдечна криза и отишъл с жена си в спешното. Сестрата му казала да изчака или да потърси помощ в кабинет в съседната сграда, после отишла да информира дежурния лекар. Съпрузите се насочили към другия кабинет, но на прага мъжът се строполил и починал от инфаркт.
Вестниците отразяват и проведените срещи между ръководствата на МЗ, БЛС и НЗОК по повод предстоящия Национален рамков договор. Националният рамков договор (НРД), който се подписва всяка година между Българския лекарски съюз и здравната каса, вероятно ще бъде подписан до 28 февруари, информира „Труд“.
„Капитал“ продължава темата с финансовия ефект от въвеждането на пръстовия идентификатор, като цитира данните на НЗОК, според които през ноември, когато беше въведена системата, касата е платила с 11 млн. лв. повече на клиниките в сравнение с октомври и сумата е 137.1 млн. лв. През декември НЗОК отбелязва, че е платила 138.5 млн. лв., или с 1.4 млн. лв. повече в сравнение с предишния месец.
Спрените с определение на ВАС нови критерии за лечение на хепатит С, срещу които се обявиха и пациенти, и от фармацевтичната индустрия, също намират място в днешния печат. „Съдиите смятат за основателно твърдението на жалбоподателите, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини значителни и трудно поправими или непоправими вреди за някои пациенти, страдащи от хроничен вирусен хепатит, тип С“, пише по темата „Дума“. Изданието припомня, че при встъпването си в длъжност новият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров увери, че касата няма да се съобразява със собствените си дискриминиращи критерии за отпускане на лекарства за хепатит С, докато не бъдат пренаписани и разширени през март.
