Петък, 02 Декември 2022
25
ноем
 

Прицелната медицина със 70% ръст до пет години

Петък, 25 Ноември 2016 | 15:08:25 Полина Тодорова


Медицинската и фармацевтична общност очакват близо 70% ръст в броя на лекарствените продукти за пер

Медицинската и фармацевтична общност очакват близо 70% ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина през следващите пет години. Инвестициите в тази област ще се увеличат с 33%. Данните бяха съобщени на Третата национална конференция по персонализирана медицина, проведена в София.

Персонализираната медицина  е иновативен подход в съвременната медицина, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики, най-вече генетични, на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Тя се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин.

Към днешна дата у нас са регистрирани над 20 лекарствени продукта за таргетна терапия, като те се увеличават ежегодно.

„Няма съмнение, че възможностите, които разкрива най-правилното лечение в най-подходящото време за всеки отделен пациент, са огромни. Със сигурност този подход ще се отрази позитивно върху разходите за здравеопазване, както и на създаването на нормативна уредба, гарантираща по-прецизна диагностика, по-добро лечение и по-активна профилактика“, посочи по време на форума председателят на Българския лекарския съюз д-р Венцислав Грозев. „Много скоро със съответната прецизност ще предвиждаме вероятните биологични отклонения във всеки от нас, което ще даде и възможност за създаване профилактични програми не само за групи хора, но и за отделния човек“, допълни той.

„Таргетната терапия категорично трябва да присъства в България“, заяви от своя страна директорът на „АстраЗенека България“ Зоя Паунова. В подкрепа на ефикасността на този тип лечение тя цитира данни от проведено проучване във Великобритания, според което смъртността при лечението на рак на белия дроб е намаляла с 37% благодарение на въвеждането на таргетната терапия.

70% от инвестициите на бизнеса у нас биват влагани в клинични проучвания, като ежегодно сумата възлиза на 450 милиона лв., съобщи още Паунова. Проведените през 2015 година клинични проучвания у нас са близо 500, като само преди шест години те са били близо двойно по-малко.

Паунова акцентира на голямата роля на индустрията за подкрепа на новите терапии и даде за пример факта, че през последните 5-6 години фармабизнесът е финансирал генетичните изследвания, които по думите й следва да се поемат от публичните фондове.

„Персонализираната медицина ни извежда в съвсем друга орбита, а резултатите са видими всеки ден“, отбеляза експертът по лекарствена политика и бивш директор на ИАЛ д-р Борислав Борисов. „Помните какво беше преди години да ти поставят диагноза левкемия, как изглеждаха тези хора, при какви условия се лекуваха“, обърна се той към участниците във форума в коментар за напредъка в тази област на медицината.

Д-р Борисов посочи още, че по отношение на успеха на клинични изпитвания сме изпреварили над  три пъти ръста на БВП на страната.

„Преминаването към персонализирана медицина вече е в ход. Към днешна дата основният ни фокус е пътят за вграждане на геномни технологии в клиничните практики, подпомагане на здравната система за внедряване на най-модерните практики в света по отношение на геномната медицина. За да се гарантира тази трансформация и да се привлекат нужните ресурси, е необходимо разширяване на инициативата и тя да обхване по-широк кръг заинтересовани лица и да се приложи във всички сфери“, заяви д-р Явор Дренски, председател на УС на БАПЕМЕД.

Участниците във форума се обединиха в мнението, че персонализираната медицина трябва да намери своето място в националната здравна стратегия. Те обаче бяха категорични, че задължително условие за развитието на таргетните терапии е електронното здравеопазване и по-конкретно електронното здравно досие, което ще даде възможност за пълноценно проследяване на пациентите. Друг проблем, който те обособиха като пречка, е липсата на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и съответно предписаните прицелни терапии и тяхното приложение.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ST#m


Всичко за коронавируса
Още новини
Сложна реконструкция на сънна артерия в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“
02.12.2022 17:19:11

Сложна реконструкция на сънна артерия в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“

Лекари от Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чир ...

За трети път тази година актуализират ръководството по медицинска онкология
02.12.2022 16:48:15

За трети път тази година актуализират ръководството по медицинска онкология

Третата за тази година актуализация на фармако-терапевтичното ръководство по медицинска онкология ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...