!
Вторник, 03 Декември 2024
18
окт
 

Проф. д-р Златица Петрова, директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“:

При установена лекарска грешка трябва повишаване на квалификацията, а не наказание

Вторник, 18 Октомври 2016 | 15:08:25 Полина Тодорова


Проф. Петрова, кои са най-честите причини, поради които пациентит

Проф. Петрова, кои са най-честите причини, поради които пациентите търсят съдействието на Изпълнителна агенция Медицински одит?

Най-често жалбите са свързани със своевременност, качество и достъп до лечение. Пациентите ни търсят заради това, че е трябвало да обикалят различни лечебни заведения, от влошена комуникация, от проблеми, свързани с грубо отношение и други. Всяка година броят на жалбите към агенцията се увеличава, което се дължи на няколко фактора. Хората стават все по-информирани, разпознават институцията и, не на последно място, ако съдим по данните, които подаваме към Евростат – заради влошаване на потребителския индекс на здравни услуги. По този показател сме паднали от 28-о на 31-о място, след нас са само Румъния, Полша, Черна гора и Албания.

В представен доклад преди дни обяснихте недоволството на пациентите от здравните грижи у нас и с липсата на достатъчно внимание от лекарите заради тяхната пренатовареност, дори използвахте израза „изконсумирани”. Умората на медиците ли е една от главните причини за влошеното общуване с пациента?

Признавам, че аз лично съм много съм чувствителна на тази тема. Агенцията не е само структура, която санкционира, когато установи допуснатите пропуски, грешки и неудачи. Тя има и друга цел, а именно да направи анализ и превенция на допусканите грешки. В резултат на сравнително краткия й период на съществуване, създадохме класификация на нежеланите събития, както и причините за тях. Очаквано, сред основните се нарежда възрастта на лекарите, която за България е 50 години. Няма как това да не даде отражение на бързината, комуникативността, адекватността и т.н. Лекарите ни са изключително натоварени, защото и броят им намалява прогресивно. От друга страна обемът и обхватът им на работа се увеличава, не е за пренебрегване и доста сериозната писмена работа, която те трябва да направят, за да получат средствата от касата.

Всичко това се отразява на времето, което те отделят на пациента, а той иска да разговаря, да комуникира, да му се обяснява.

Наскоро БЛС повдигна темата за разграничаване на понятията лекарска и медицинска грешка. Какво е вашето мнение в контекста на дейността на ИАМО?

На база опита, който имаме, ние правим разлика между лекарска и медицинска грешка. Независимо, че според СЗО има над 290 определения по въпроса, нашето мнение е, че има диференциране между двете понятия. В медицинската грешка се включват всички онези обстоятелства, при които системата малко или много влияе и по този начин се получават неблагополучия. Освен това, не трябва да се забравя фактът, че медицината е екипна дейност, тоест там много трудно може да се персонализира вината –например как можем да определим кой е лекуващият лекар – когато се влезе в болница лекуващият лекар е дежурният лекар, лекуващият лекар е и този, който е оперирал пациента, този, който го е наблюдавал и т.н. За лекарска грешка можем да говорим, когато персонализираме вината и казваме например „При операцията д-р Иванов е забравил марля”.

Необходим ли е регистър на медицинските грешки?

Да, задължително е. Всички европейски държави вече са в процес на приключването му. Преди да имаме регистър обаче са нужни критерии, на база които се отбелязва допуснатият пропуск. Например в едно хирургично отделение този месец има двама пациенти, които са починали, на базата на което се вижда какви са причините и те се регистрират. Те може да са имали придружаващи сърдечносъдови заболявания, мезентериалната тромбоза – тоест имало е потенциална възможност за тромбоемболично усложнение, при което пациентът може да загине. Всичко това обаче трябва да бъде регистрирано, за да се прецени дали неблагополучието е в резултат на идеални обстоятелства, които са осигурени както от лечебното заведение, така и от професионалните компетенции на лекаря и то е факт, защото пациентът е достатъчно увреден и е в презумпцията на оправдан медицински риск или не. Друг случай - ако видим, че в ортопедията на една болница тромбоемболичните усложнения са регистрирани, можем да преценим дали не е направена достатъчна превенция - не са дадени адекватни или достатъчно антикоагуланти. Или смърт по време на самата операция – давам пример с одит, който съм виждала, за лечебно заведение извън България. Там беше проучено увеличението на смъртните случаи в конкретна кардиохирургия и се установи, че това се дължи на недостатъчните компетенции на анестезиологичния екип, тоест сестрата и лекарят, прилагайки различни дозировки на анестетици, или в неподходящо време, са създали условия да се получи сърдечен стоп.

Каква трябва да е реакцията при такива случаи?

Поведението трябва да е превантивно. Не уволняваш човека, не го наказваш, а го пращаш да си повиши квалификацията. Тук вече говорим и за културата на лекарското съсловие по отношение на преценката на поведението си.

Работите ли по създаване на рейтинг на лечебните заведения?

Имаме такава идея, но това е сложна процедура, защото отново опираме до информацията. В рейтинга се включва удовлетвореността на пациентите, медицинските грешки, нивото на компетентност, резултатите от проверките ни – както тези по сигнали, така и проверките по отношение изпълнението на стандартите, по отношение на структурата, на управлението... В момента ние можем да кажем, че в резултат на проверките ни дадено лечебно заведение има най-малко установени нарушения. За създаването на този рейтинг обаче ни е необходима достатъчно информация, която не е въз основа само на проверките, а и се получава регулярно на база индикатори и критерии на дейността на лечебното заведение, така както например такава се изпраща към касата. Така че въпросът опира както до информационните системи, така и до убеждаване на лечебните заведения да регистрират част от своите дейности, но както казах – работим по него.

От години твърдите, че клиничните пътеки са изместили фокуса и идеята, с която бяха въведени. Сгрешен ли е моделът им според вас?

Идеята, когато тръгна реформата в здравеопазването, беше, че клиничната пътека е стандарт за качество, за дължимо поведение, което да гарантира минималния обем дейности. Впоследствие те се превърнаха в инструмент на финансиране. Тук ще намеся и стандартизираният подход към лечението на пациента. От една страна това е добре, защото ако направиш всички крачки и всички задължителни действия по даден алгоритъм, това те пази, ако се случи нещо. От друга обаче той създава невъзможност за диференциална диагноза и понякога се изпускат доста сериозни придружаващи заболявания. Не бих казала, че моделът на клиничните пътеки е сгрешен, сгрешено е тяхното приложение за финансиране. Най-справедливият начин за финансиране са диагностично-свързаните групи.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
%ynk


Всичко за коронавируса
Още новини
Намалява броят на родните донори на генетичен материал
03.12.2024 17:32:33

Намалява броят на родните донори на генетичен материал

На 2 декември 2024 г. в Медицински университет – Пловдив се проведе Втората национална конф ...

Две медицински ситуации подпомогна военният „Спартан“ за ден
03.12.2024 17:16:24

Две медицински ситуации подпомогна военният „Спартан“ за ден

Две медицински ситуации бяха разрешени със съдействието на военния „Спартан“ във вчер ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...