Въвеждането на пръстовия автентификатор в ПИМП при автентификацията да дава право на ОПЛ на достъп до здравното досие на пациента в масива на НЗОК. Това е една от възможностите, обсъдени на срещата в петък между министъра на здравеопазването Петър Москов, подуправителят на НЗОК Ваня Кръстева, директорът на дирекция „Медицински дейности“ в МЗ д-р Ивелина Георгиева и доц. Любомир Киров- председател на НСОПЛБ.
„Все пак при нас има технологично време до въвеждането им и именно това дава възможност да бъде обвързан с нещо, което носи полза. При нас тази легитимация, ако се ползва само срещу изтичане на средства, е смешно, защото нашия бюджет е пренебрежимо малък“, каза през Zdrave.net доц. Любомир Киров.
Окончателно е решено обаче, че пръстовият автентификатор ще бъде обвързан с отпадане на задължението на общопрактикуващите лекари да разпечатват и съхраняват амбулаторни листи на хартиен носител, както и задължителното времетраене на профилактичния и диспансерен преглед или приемане на минимална продължителност на прегледа не по-малка от 5 минути.
„Срещата е част от преговорния процес след протестите, в съответствие с тогава договореното като начин на общуване. Това не е единствената ни среща с МЗ, имаме и срещи, и кореспонденция, и разговори. Разписаното в протокола, публикуван на сайта на МЗ, е резултат от дълъг процес“, поясни доц. Киров.
От протокола става ясно, че отчетеното изпълнение на определените брой консултации и стойност на медико-диагностични дейности (МДД) за шестмесечието на 2016 г. от лекарите в СИМП и ПИМП е под определените от НС на НЗОК обеми и стойности. Припомняме, че увеличението на направленията за консултации е с 143 683 броя, на направленията за високоспециализирани дейности е с 1 792 броя и на стойността на медико-диагностични дейности (МДД) е с 1 846 043 лв.
При прегледа на данните за всяка РЗОК обаче превишаване на определения брой консултации за първо тримесечие е установен в областите Варна, Плевен, Пловдив, Русе, София-град и Търговище, а за МДД във Варна, Пловдив и София-град. За второ тримесечие надвишение на брой консултации има само в област Плевен, а за МДД само в София-град.
„Поискахме по-подробна разбивка. В информацията, която ни беше предоставена, СИМП и ПИМП са заедно и това са общи данни. При нас показанията за изследвания и консултации са доста по-различни, отколкото в специализираната помощ. Както и процентното разпределение, например това, което е предвидено за консултация, ако приемем, че са 100 единици изобщо, за СИМП са е отделят 20 единици, а за ПИМП – 80 единици като възможност да ги ползваме. При изследванията се разделят 50 на 50 процентите. Поискал съм да се види колко направления отиват за остри случаи. Отделно какво отива за диспансерно наблюдаваните. Не малка част от тези консултации са излишни или нецелесъобразни. Не става дума да се намаляват средствата за това, а да се потърси преразпределение. Т. е. имаме нужда от една по-подробна разбивка и то отделно за СИМП и ПИМП. Така вече може да се направи анализ“, коментира данните доц. Киров.
Той допълни, че ще изчакат данните, за да бъде коментиран и бюджета за догодина. „Ще видим каква ще бъде информацията от страна на Касата за изпълнение на нашия бюджет, остават ли средства или не, в зависимост от това какво се е случило до този момент. Сряда е срока да бъде подадена информацията“, каза той.
В разговорите е постигнато съгласие за промяна в Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация. Ще бъде сформирана работна група към министъра на здравеопазването, която да изготви предложения за промени в наредбата в частта ПИМП. В работната група ще бъдат включени представители на НСОПЛБ и борда по Обща медицина към БЛС, за което са изпратени писма от министъра на здравеопазването. „По отношение на профилактичните прегледи и анкетната карта имаме готов модел за промяна, който е по-добър, създаден на научно-практическа основа и по-прецизиран“, допълни доц. Киров.