Ролята на акушерката не трябва да бъде просто асистент на гинеколога, а е много по-голяма. Около тази теза се обединиха акушерката Йоана Станчева, акушер-гинекологът проф. Сандра Морано и акушерът и доктор по биомедицина д-р Рамон Ескуриет в студиото на БНТ.
В България акушерката се различава от медицинската сестра и акушер-гинеколога, а правомощията й са крайно ограничени. Това заяви Йоанна Станчева. „В другите европейски страни професията акушерка е много различна от това, което е в България. Акушерката е основното обгрижващо медицинско лице, което оказва качествена, надеждна, клинична грижа за бременната жена от момента на забременяването до 40 дни след раждането. Това включва пълно проследяване на бременността на жената, когато тя няма здравословни проблеми, подкрепа по време на раждането, не само емоционална, но и клинична. Много жени в Европа не виждат акушер-гинеколог, ако нямат проблеми. И разбира се подкрепа в новото семейство, в начина, по който се чувства жената като майка, следене отново на клиничните й показатели и тези на бебето“, поясни Станчева.
„Акушерките са хората, които са най-близо до жените. Например във Великобритания има напълно изоставени хора в определени райони, където бременността сред тийнейджърите е доста разпространена. В такъв случай акушерките работят съвместно със социалните работници и ако е възможно и с цел превенция“, допълни проф. Сандра Морано.
Според д-р Ескуриет акушерката не само, че е подготвена за естественото раждане, но и за грижи по време на бременността и за грижи за бебето в рамките на 28 дни след раждането. „В болницата се грижат за жените сестри и акушерки, но когато се приберат вкъщи се чувстват сами и изоставени, особено, ако това им е първото дете. В повечето страни има акушерски общества, на които могат да се обадят в случай на нужда“, каза д-р Ескуритет.
