На 3-ти декември отбелязваме Международния ден на хората с увреждания. През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за международен ден на хората с увреждания и неговата цел е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
Предизвикателството на този ден е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му.
В световен мащаб над един милиард души, или около 15% от населението има някаква форма на увреждане. В България по данни на НСИ до 2011 година с призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 474 267 души. От тях 9 039 са деца, а 465 228 са хората на 16 и повече навършени години.
Повече от половин милиард хора по света са инвалидизирани вследствие на душевни, физически или сетивни нарушения, техният живот често е ограничен от физически или социални бариери. През последните две десетилетия се постигна много в признаването на хората с увреждания.
Нормата на чл. 26 от Хартата за основните права на Европейския съюз признава правото на хората с увреждания да се „възползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността”. Основните изисквания за спазването на човешките права се прилагат и спрямо хората с увреждания.
Република България все още не е предприела действия за присъединяване към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а това е първият международен договор в сферата на правата на хората с увреждания със задължаващ характер. Документът разглежда проблемите им изцяло в перспективата на човешките права, посочвайки мерките, които държавните и недържавните структури трябва да предприемат, за да гарантират, че правата на хората с увреждания се спазват наравно с правата на всички останали. Безусловно присъединяването на България към тази конвенция е една амбициозна задача и нейната реализацията ще изисква съвместните усилия на институциите, гражданския сектор и бизнеса.
