Финансовите лимити и административните ограничения нарушават правата на пациента

От няколко години в системата на българското здравеопазване говорим постоянно за контрол. Поради безпомощност на управляващите този контрол се свежда само до ограничения и лимити на дейностите на изпълнителите на доболнична и болнична помощ, въвеждане на нови и нови административни тежести. Това се посочва в позиция на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

Имаме финансово лимитиране за направления, изследвания, хоспитализации, изтъкват от там и допълват - имаме административно лимитиране  със здравна карта - брой болници, отделения, дейности, легла. Имаме неразплатена дейност за последните две години над 70 млн. лева.  Имаме и административно оскъпяване на медицинските услуги с въвеждането на т.нар. медицински стандарти- изисквания за количествени показатели, но не и за качествени услуги.

Мантрата как всяка година за здраве „държавата“ дава все повече и повече пари е невярна, категорични са от сдружението и допълват - може би като стойност да, но като процент от вътрешния продукт- не. От там припомнят,  че през 2001г разходът за здравеопазване е бил 5,3% от БВП, а през 2015 е вече само 4%. В ЕС разходът за здравеопазване като процент от БВП варира между 7% и 11%. Хроничният недостиг на финансов ресурс води след себе си сериозно доплащане от страна на пациента. В страните от ЕС с публични средства се покриват 75-80% от разходите за здравеопазване, а доплащането от пациента е 20-25%. В България доплащаме над 45% за здраве. По публични разходи за здравеопазване сме на едно от последните места в Европа. През 2014г. страната ни е на 64-то място по публични разходи за здравеопазване, изброяват от сдружението, като изтъкват, че пред нас е дори Кения.

Те подчертават, че финансовите лимити и административните ограничения нарушават правата на пациента, защото ограничават достъпа до здравеопазване, нарушават правото на избор за място на лечение и увеличават плащането от „джоба“. Всичко, което не се плаща с публични средства, се плаща от пациента. Всичките „икономии“ на средства са за негова сметка.

Съвременната медицина е скъпа услуга. Разходите за иновации, лекарства, технологии, изследвания са сходни в различните страни, независимо дали са Франция, Дания, Германия или България,  посочват още от организацията.

От там са на мнение, че решения в посока по- добро здравеопазване са изцяло в ръцете на политиците и техните решения. Нищо няма да се промени с повишаване на „контрола“ и административната тежест- този филм го гледаме 10 години и вървим все по- надолу в класациите. Трябва да се осигури адекватен финансов ресурс за съвременно здравеопазване и да се намали административната тежест върху изпълнителите на медицинска помощ, така че лекарят да не мисли 90% от времето си за администрация и 10% за пациента, а обратното 90% за пациента и 10% за администрация, обобщават от сдружението.

От там предлагат и няколко възможни решения, а именно:

Държавата да плаща пълният размер на здравните вноски за своя контингент осигурени лица- държавни служители, военни, полицаи, съдии, прокурори, пенсионери и деца. А защо не контингент за здравно осигуряване да останат само деца и пенсионери, а всички останали групи да си плащат сами осигуровките като всеки друг гражданин на Република България.

Демонополизация на НЗОК  - допускане на допълнителни здравни фондове. Създаването на конкуренцията е най- „здравословното“ решение при предлагането на всякакви стоки и услуги. Води до понижаване на цените и повишаване на качеството.

Връщане на парите от здравни вноски в бюджета на здравноосигурителната институция - нямат място в консолидирания държавен бюджет. В противен случай, това не са здравни осигуровки, а данък здраве и то не за всички и не в справедлив размер за ползвателите на здравни услуги.

Изграждане на електронно здравеопазване с електронно здравно досие за всяко здравноосигурено лице. Най-добрият контрольор на системата е пациентът, който ще има информация за оказаните му медицински дейности, изписани лекарства, проведени изследвания, профилактични прегледи, хоспитализации и т.н.

Осигуряване на финансов ресурс за развитие на доболничната помощ, което неизменно ще облекчи скъпия финансовия ресурс за болнична помощ. Публична тайна е че голяма част от хоспитализациите се правят, за да бъдат извършени изследвания, които пациентът не може да си позволи в доболничната помощ.

Премахване на количествените изисквания произтичащи от т.нар. медицински стандарти оскъпяващи здравните услуги и залагане на индикатори за качество. Незаобиколим фактор за качеството на една услуга е пациента.

Създаване на справедлива финансова и административна среда за развитие на медицинските услуги, където коректива да сме ние пациентите. Парите за здраве да следват нужди на пациента и неговият избор за лекар и лечебно заведение. Само когато пациентът има правото да избира, ще има подобряване на качеството на медицинската услуга, защото лекарите и лечебните заведения ще се конкурират за пациентите.