Липсата на аптеки в селата и малките общински центрове е проблем, който касае приблизително 2 млн. души. Това заяви депутатът от РБ Вили Лилков във въпрос към министъра на здравеопазването Петър Москов по време на парламентарния контрол днес. „В България има 5 070 села, някои от които със затихващи функции, а аптеките са общо около 60. Кметовете, близките и роднините на тези хора се ангажират да им осигуряват лекарства. Вместо да се инвестира в развитие на аптечна мрежа, хората инвестират в транспорт“, каза още Лилков.
„Анализът показва, че страната ни е на едно от челните места по аптеки на глава от населението, но на едно от последните по достъп до фармацевтични услуги. Този достъп се определя не от броя на аптеките, а от обема дейности, които те осигуряват и равномерното им разпределение на територията на страната“, поясни министър Москов преди да пристъпи към изброяването на конкретните мерки, които правителството и парламентарното мнозинство планира да предприеме, за да реши проблема.
Конкретните мерки, които са предложени от Министерството на здравеопазването са:
1. Да се стимулират аптеки в по-големи населени места, да разширяват дейността си, откривайки аптеки и в малките. Разкриването на втори и следващ адрес ще изисква по-малки инвестиции и по-малки разходи, тъй като административната процедура ще е максимално улеснена и таксите минимални. Няма да се изисква втория адрес да е с нарочен магистър-фармацевт и ще допуска работното време да не е по-малко от два дни седмично по четири часа;
2. Възможност да се разкриват аптеки, ръководени от магистър-фармацевт с по-малък от изискуемия стаж или помощник-фармацевт, в населени места с недостиг на аптеки. До този момент могат такива могат да се откриват само в населени места без аптеки;
3. За осигуряване на денонощен достъп до услуги на гражданите, ще се осигуряват дежурства по график, правен от РЗИ. Графикът ще е задължителен и за неспазването му ще бъдат налагани санкции.
„В началото на този месец стартира нова информационна платформа, обединяваща регистрите на МЗ, ИАЛ, НЗОК за обекти, извършващи търговия на дребно с лекарствени препарати. Информацията за населението е предоставена от НСИ, данните за магистър-фармацевтите са от националния регистър на БФС. Тази платформа се явява основа при изготвянето на Националната аптечна карта. Смисълът й е, че ако искаш да разкриеш нова аптека в центъра на големия град, може, но ако е твоя втора или трета трябва да е или денонощна, или да произвежда форми или да бъде на друго място като втори адрес“, каза Москов.
Като допълнителна мярка министерството на здравеопазването предлага и създаване на мобилни аптеки, които да бъдат в структурите на вече съществуващите аптеки в по-големите населени места.
