!
Сряда, 17 Април 2024
08
септ
 

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика:

Проблемът с лекарствата у нас е заради ниските доходи и рестриктивната регулаторна политика

Петък, 08 Септември 2017 | 15:46:07


Паралелният износ на лекарства и изтеглянето на медикаменти от българския пазар са следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика във връзка с публикуванит

Паралелният износ на лекарства и изтеглянето на медикаменти от българския пазар са следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика във връзка с публикуваните през август предложения за промени в Закона за лекарствата, с фокус подобряване на достъпа до лекарства в страната.

Според Калоян Стайков от ИПИ както паралелният износ на лекарства, така и изтеглянето на лекарства от пазара ни всъщност се дължат на регулирането на цените на база най-ниска референтна цена в други 17 страни членки на ЕС, както и на задължителната отстъпка от 10% от цената на оригиналните лекарства без аналог, заплащани от касата.

„Крайният ефект от тази политика е по-високи разходи от страна на НЗОК и ограничен достъп до лекарствени продукти. Това не е изненадващо, защото мерките са насочени към следствията на проблема, а не към самия проблем. А той е, че доходите в страната са все още ниски, тъй като заветната конвергенция към средното европейско ниво се движи твърде бавно. Така например БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност в България е 41% от средния за ЕС през 2007 г. и 48% през 2016 г. Вярно е, че този период обхваща икономическата криза от 2009 г. и бавното възстановяване след това, но в същия период БВП на човек в Румъния се увеличава от 43% (т.е. близо до това в България) до 59%. С други думи докато за нас кризата е оправдание, за други страни е възможност“, коментира Стайков.

„Тъй като доходите не растат достатъчно бързо, включително и заради почти тоталния отказ от реформи през последните години, лесното решение е да се намаляват цените, което е характерно не само за лекарствения сектор, но и за цените на електроенергията, парното и др. Ниските цени водят до финансови затруднения на компаниите в съответния сектор, а оттам – преосмисляне на предлагането на медикаменти и/или паралелния им износ към страни с по-високи цени. Тук следва друго лесно решение – вместо преодоляване на първопричината, се взима решение за ограничаване на паралелния износ. С други думи лекарствената политика се превръща в поредния инструмент от арсенала на социалната политика – тъй като доходите са ниски, това позволява да се въведат ограничения в името на потребителите“, посочва още икономистът.

В най-добрия случай според него обаче тези ограничения имат временно действие, а в най-лошия водят до ограничен достъп до лекарства, което не е в ничий интерес. Според него вместо това управляващите следва да се фокусират върху създаване на условия за по-бързо увеличение на доходите и да спрат да изкривяват пазара. „Разбира се, това не е кратък процес и са необходими временни мерки за подпомагане на уязвимите групи от обществото, които могат да бъдат негативно засегнати от пазарното развитие. Това обаче не е работа на държавните институции в здравния сектор, а е част от социалната политика на правителството. С други думи държавните институции, които провеждат социалната политика, следва да идентифицират тези уязвими групи, да оценят необходимостта от социално подпомагане и нейните финансови параметри, както и да изготвят механизъм за отпускането на тези помощи, така че да стигат до най-нуждаещите се“, смята Калоян Стайков.

В противен случай, благодарение на сгрешената регулаторна политика, съвсем естествено се получава така, че в условията на единен европейски пазар и свободно движение на стоки на местния пазар се образува дефицит на лекарства, посочва той. По думите му, абсурдно е държавната политика да е насочена основно към поддържане на ниски цени, което е доказано вредно както за икономиката като цяло, така и за самите потребители. „Съществуват изобилие от примери както в исторически план, така и от други сектори, в които се прилага подобен подход. Ограничаването на естествени процеси е като преграждане на реки – рано или късно реката намира начин да заобиколи преградите или преди плодородни земи се превръщат в пустини“, казва икономистът.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
zfyT


Всичко за коронавируса
Още новини
134 абсолвенти от МУ – Пловдив положиха клетвата на магистър-фармацевта
17.04.2024 17:22:33

134 абсолвенти от МУ – Пловдив положиха клетвата на магистър-фармацевта

„Тържествено обещавам за посветя всичките си знания и сили за опазване на човешкото здраве, ...

Първите четири медсестри, стипендианти на община Свиленград, подписаха договори
17.04.2024 16:56:47

Първите четири медсестри, стипендианти на община Свиленград, подписаха договори

Първите медицински сестри - стипендианти на община Свиленград подписаха договори с кмета на града ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...