Сметната палата извърши одит на изпълнението „Електронно здравеопазване“ за периода от 1-ви януари 2012 г. до 30-ти юни 2016 г. Установено е, че въпреки че то е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последното десетилетие, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на потребителите на здравни услуги, в т.ч. за изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с трансграничния обмен на здравни данни. На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство, констатират одиторите.
Отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи. Изграждането на електронното здравеопазване е осъществявано в условията на много чести структурни и кадрови промени както на високите управленски нива, така и на ниво експертен персонал. Не е създадена ефективна система за координация и съгласуване на действията, проектите и обществените поръчки между институциите, което поражда условия за неефикасно разходване на публичните средства и забавяне в реализацията на стратегическите приоритети, отчитат от Сметната палата.
Налице е дълго забавяне в изграждането на електронното здравеопазване, като действията на институциите могат да бъдат определени като неефективни:
От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др.
Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването, отбелязват още одиторите. Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно-информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно. Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9,7 млн. остават неусвоени.
Следващият опит е през 2014 г. – друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв. През юни 2014 г. от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените средства не са усвоени. Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване, посочват от Сметната палата.
По време на одита Министерството на здравеопазването е в процес на разработване на нов проект за кандидатстване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 за финансиране на изграждането на национална здравна информационна система. Към настоящият момент договорът за предоставяне на финансова помощ на стойност 12 млн. лв. е подписан и изпълнението на проекта предстои.
Приемането на здравно-информационни стандарти е необходима стъпка към изграждането на Национална здравно-информационна система. До края на одитирания период няма разработени и утвърдени национални здравно-информационни стандарти и медицинска документация, съответстващи на възможностите за електронна обработка и обмен на медицинска и здравна информация. След одитирания период е приета Наредба за въвеждане на задължителни здравноинформационни стандарти, но в нея не се предвижда задължително прилагане на стандартите за всички участници в процеса (въведени са само за лечебните заведения) и затова тя не е достатъчна да регулира и обслужва обмена на информация, сочи още одитът.
Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява.
Автоматичен обмен на данни между информационните системи на НЗОК, на Национален център по обществено здраве и анализи и на Министерството на здравеопазването не се осъществява. Не е регламентиран и механизъм за съпоставка и контрол на данните между техните информационните системи в случаите, в които нормативната уредба изисква събирането на едни и същи данни от различни институции, констатира докладът.
Въведените политики за сигурност на информацията и мерките за защита на данните от неоторизиран достъп в Министерството на здравеопазването, НЗОК и Национален център по обществено здраве и анализи не са сертифицирани в съответствие с международния стандарт ISO 27001:2005.
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време. По време на изготвяне на одитния доклад е разработен прототип на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се очаква да бъде въведен на практика в следващите години.
Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица посредством Персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване. Към края на одитирания период информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация, посочват от Сметната палата.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др., отчитат още от там.
Системата за мониторинг и контрол върху реализацията на електронното здравеопазване се нуждае от съществено подобряване. Липсва утвърдена процедура за контрол и действащ санкциониращ механизъм и при явното забавяне в реализацията на електронното здравеопазване, това създава предпоставки за безотговорно подценяване на значението на този ключов приоритет.
Сметната палата е дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.
Фал има, виновни има, наказани - няма.
Реформата може да почака..първо да се изкара мандата.