Антибиотичната резистентност постепенно се превръща в едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина. Около това мнение се обединиха водещи специалисти по време на семинар, посветен на ваксинопрофалактиката, организиран от Българското сдружение по иновативна медицина. Темата за резистентността към антибиотиците беше засегната в контекста на ползата от имунизациите срещу тежки заболявания, която намалява нуждата от употреба на антибиотици.
Повече от 40 години не е разработвана нова формула за антибиотик. Тоест, антибиотиците, които се прилагат в ежедневната практика, се използват от много дълго време и няма как да не образува резистентност спрямо тях, коментира пред Zdrave.net проф. д-р Татяна Червенякова, изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров”. „Освен това няма как да заставиш широкия брой педиатри, инфекционисти, интернисти да не се дават антибиотици, особено като профилактика“, изтъкна тя. Особено притеснителна според нея е прекалено голямата употреба на антибиотика „Тубоцин“. Друга група антибиотици, към които все по-често се отчитат резистетност, е групата на цефалоспорините.
Самите микроорганизми също се развиват в своя еволюционен план, отбеляза още тя.
Ето защо, според проф. Червенякова, от съществено значение е непрекъснатата квалификация и контрол в тази сфера. За пример тя даде оглавяваната от нея болница, в която съществува микробиологична лаборатория, следяща антибиотичната резистентност и контролирана от Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Проф. Червенякова посочи, че практика в насока намаляване на риска от появата на устойчивост към антибиотиците е временното спиране на употребата на определени медикаменти. „След известен период от време, например 10-15 години, ги прилагаме отново. Така например сега с успех лекуваме гнойни менингити с пеницилин и наистина има резултати“, допълни специалистът.
