52 млн. лева е дефицитът на НЗОК за 2017 г., каза управителят на Здравната каса д-р Глинка Комитов пред БНТ. „Това са отложени плащания от 2016 г., които за съжаление трябва да се изплатят от бюджета на НЗОК за 2017 г. И това е в случай, че не слагаме в сметките две други, необходими за плащане към лечебните заведения, дейности, които са за 2015 и 2016 г. Това е дейността, която те са извършили над стойностите, за които са сключили индивидуални договори със съответните РЗОК. За 2015 г. тя е в рамките на 52 млн. лева, а за 2016 г. – 19,5 млн. лева“, поясни д-р Комитов.
Той допълни, че през 2015 г. постановление 57 на Министерски съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ е забранявало Касата да плаща надлимитна дейност дори и да са оставали средства. „За 2016 г. също имаме голям риск да заплатим тази дейност, въпреки че от януари месец има вече две решения на предишния състав на Надзорния съвет за заплащане на надлимитната дейност за периода април-ноември 2016 г.“, каза д-р Комитов.
По думите на управителя на НЗОК преговорите за Националния рамков договор 2017 текат много интензивно и вероятността тази година да има подписан договор е голяма.
„През 2016 г. нямаше подписан НРД, макар че единствената причина за това беше пръстовия идентификатор и се отиде до решение на Надзорния съвет и административни действия на НЗОК. Имаме само четири проблемни текста в Националния рамков договор, единият от тях е пръстовия идентификатор. Продължаваме да го обсъждаме на ниво Надзорен съвет и управителен съвет на БЛС“, каза д-р Комитов.
По отношение на пръстовия идентификатор д-р Комитов поясни, че към днешна дата, икономическият ефект от въвеждането му е нулев. „Нямаме нито загуби, нито икономии. Нужни са обаче поне шест месеца, за да може да се каже какъв ефект има от въвеждането на пръстовия идентификатор. Досега официална информация от предишното ръководство на МЗ, а официална означава, че може да се даде само от управителя на НЗОК (тъй като той представлява Касата в страната и в чужбина), не е давана. Нито писмено, нито устно. Единствената информация, която съм дал е на сегашния служебен здравен министър“, поясни още д-р Комитов.
По думите му най-добрият начин за контрол е този, в който участва пациентът. „Точно за това сега, по идея на министър Семерджиев, се опитваме да създадем един персонален финансово-аналитичен документ, който да даде възможност от страна на пациента да извършва този контрол, защото в него ще бъде записвано каква дейност му е извършена, когато бъде изписван, заедно с епикризата, и за самите лечебни заведения е добре, защото те ще показват каква е стойността на тази извършена дейност“, каза д-р Комитов и поясни, че така ще може да се събере и реална информация колко точно струват дейностите в здравеопазването.
„Ще можем да направим елементарната сметка, която от въвеждането на този здравноосигурителен модел още не е направена – колко струва цялото здравеопазване, какви пари са необходими и тогава да кажем: Основният пакет, който е разписан в съответните закони и наредби, струва толкова пари. Ние събираме чрез здравноосигурителни вноски, чрез данъци еди колко си. Ако има разлика в това има два варианта – или трябва да се свие пакета, за да бъде адекватен на финансовия ресурс, който събира държавата, или да се увеличи финансирането – чрез увеличение на здравноосигурителната вноска, чрез увеличение на процента от БВП или да се въведе доплащане“, допълни той.
Д-р Глинка Комитов каза, че НЗОК ще обжалва решението на съда, с което се спира прилагането на новите критерии за отпускане на модерното лечение срещу хроничен вирусен хепатит С. Според новите правила за икономическа целесъобразност, гласувани от Надзора на НЗОК, скъпото лечение няма да е позволено за хора, на които не им остава много живот, макар че не е ясно по какъв начин може да се изчисли това. „Ние ще жалим решението на съда, но не в частта за финансовия и икономически ефект от въвеждането на лекарствената терапия за лечението на хепатит С, а само в частта за прилагането й, защото ако ние спрем това, ако не го жалим в тази му част, ще има големи опашки и протоколите много ще се забавят“, каза д-р Комитов.
„Условията, изискванията за лекарствените терапии, включително и тази за хепатит С, бяха вкарвани от подуправителя на надзорен съвет, а те всъщност трябва да бъдат утвърждавани от управителя. Сега съм предложил на Надзорния съвет да ме упълномощи, аз да утвърдя изискванията, съобразено с мненията на националните консултанти по гастроентерология“, допълни той.
Колкото до проблемът с финансирането на медицинските изделия, д-р Комитов поясни, че в момента НЗОК плаща над 150 изделия, които пациентите няма как да си покрият сами. „В самите клинични пътеки обаче е записано кои консумативи не се заплащат от НЗОК, без обаче да пишем кой ги плаща“, допълни той.
