Доц. Борисов: Шансът ваксиниран човек да бъде разпространител на вируса е сведен до минимум

"В момента има 80 ваксини в клинични проучвания, 16 от тях са в последните си фази. В тях се включват десетки хиляди участници, става дума наистина за огромен ресурс и много сериозен доказателствен материал. Амбицията на науката в момента е да създаде универсална ваксина. Включват се нови платформи, разработват се нови концепции". Това заяви пред БНТ доц. Борислав Борисов, председател на Българската асоциация по клинични проучвания.

Той обясни, че шансът ваксиниран човек да бъде разпространител е сведен до минимум, а рискът от усложнения и от хоспитализации при такива хора е драстично намален.

По думите на специалиста най-голямата надежда е основно във ваксинирането, тъй като колкото повече хора се ваксинират, толкова по-бързо ще излезем от тази ситуация.

"За първи път излязоха данни от реалната практика и те са много убедителни - става дума за над 1 млн. ваксинирани между 20 декември и 2 февруари, и данните са много категорични. Между втора и трета седмица от първа доза имаме понижен риск от инфектиране с близо 50%, а след втора инжекция - над 90% намален риск от инфектиране", обясни той.

Това по думите му е прецедент в историята на ваксинационните програми, когато освен данните от клинични изпитвания, имаме и толкова голям обем данни за реалния ефект в обществото.

Доц. Борисов се спря на перспективите в създаването на нови видове ваксини.

"Една от тях са т.нар. протеинови ваксини. При тях човек не се ваксинира с аминокиселини, а с протеин, който напомня на шиповия протеин, прилича много на него и съответно организмът го разпознава и мобилизира своя арсенал", обясни специалистът.

По думите му, първата такава ваксина ще бъде внесена за одобрение от ЕMA до края на този месец, защото проучването е готово и резултатите са налице.

На базата на много сериозни анализи за антителата, които неутрализират ефекта или на спайк (шиповия) протеин, или на мембранния протеин, се разработват нови платформи, като се използват самоамплициращи се или самоусилващи се РНК ваксини, при които дозата е по-ниска, но е комбинирана с безопасен вирус, каза специалистът.

Той допълни и, че се разработват ваксини, които ще бъдат приемани през устата; ваксини, приемани чрез назален спрей, също така и такива, които се вкарват със слаб ток чрез специално устройство.

В момента има проучвания и за ваксина за деца между 12 и 18 години, разработват се и ваксини за бременни, а има идея есента да се разработи комбинирана ваксина за коронавирус и грип, допълни доц. Борисов.

"Очакванията са, че с ваксините ще има и един висок процент на предпазване от мутации. Искам да подчертая, че колкото повече хора се ваксинират - толкова ще намалеят мутациите. Вирусът е най-примитивна форма на живот и единствената му цел е да се възпроизведе", категоричен бе доц. Борисов.

Помолен да коментира темата за руската ваксина Спутник V, специалистът обясни, че практиките на изпитванията на различните лекарствени продукти и тяхното мониториране са различни в отделните страни, а регулаторните органи имат съответни изисквания. По тази причина руската ваксина трябва да премине установените процедури за ЕС и да бъде регистрирана по утвърдените правила от регулатора ЕMA. Това е начинът тя да влезе в употреба в страните от ЕС, в това число и в България.

В отговор на въпроса дали ще се наложи хората да се ваксинират и с трета доза, доц. Борисов той заяви, че ако това е необходимо ще се приложи и трета игла.