"След 20-ия ден, когато преболедуваме, определена група хора има постковиден синдром. Той е израз на нещата, които се случват във всички наши органи и системи, богати на А рецептор, който е входната врата на вируса. COVID-19 засяга в значителна степен имунологичната система, а от друга страна засяга и коагулационната система с тенденция за свръхсъсирваемост и запушване на малките съдове, което води до дисфункция". Това каза пред Bulgaria ON AIR доц. д-р Кирил Карамфилов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в „Александровска“ болница.
По думите му най-засегнатите системи са сърцето, мозъкът и белите дробове, по-малко засегнати са червата, бъбреците и кожата. „Най-основният синдром е влошаване на функционалния капацитет - нарушаване на обичайния двигателен режим на пациента. Чувстваме умора, задух, болки в различни части на тялото, засегнати са ставите и мускулите и ограничаване на двигателната активност. При сърцето има много комплексен механизъм на засягане. От една страна активацията на имунната система действа така, че имунните клетки действат спрямо сърцето и често правят миокардии – възпаление на сърдечния мускул. Нередки са и перикардитите - възпалението засяга и околосърдечната торбичка“, каза доц. Карамфилов.
Той подчерта, че постковидната умора се предшества от тежко преболедуване, тъй като болшинството от пациентите с постковиден синдром са тежко преболедували вируса. Като степен тя е значително по-голяма от обичайната пролетна или постстресова умора, стана ясно още от думите му.
„След 20-ия ден постковидният синдром се разделя на ранен и късен, който вече се характеризира с хронични тежки промени. Късният постковиден синдром е свързан с нарушаване на сериозни процеси“, изтъкна доц. д-р Карамфилов.
Той съветва да посетим специалист, за да има възможност за ранно откриване на бъдещи по-сериозни усложнения.
„Повечето от пациентите сами търсят помощ и ние бяхме първата болница, която откри постковидна програма. За няколко дни часовете за месеци напред бяха запълнени. Много специалисти са въвлечени в комплексното лечение на тези пациенти“, каза още лекарят.
Най-основните изследвания, които трябва да включим след преболедуване - състоянието на системата, която отговаря за съсирването; пълна кръвна картина; изследване на D-димер и тропонин.
Доц. Карамфилов подчерта, че ползата от ваксините е много по-голяма, защото болшинството от имунизираните няма да преболедуват COVID-19 или ще го преболедуват леко. По думите му са много по-редки случаите, в които може да се стигне до миокардит след ваксиниране.
Надзорът на НЗОК одобри новия вариант за проект на бюджета за НЗОК за 2026 с мнозинство, съ ...
Д-р Мартин Герганов завършва медицина през 1994 г. и започва работа като участъков лекар, сле ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...