Доц. Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Има лекарска практика в град Пещера, преподава и във Факултета по обществено здраве при МУ - София.
Доц. Киров, пандемията COVID-19 без съмнение постави на изпитание лекарите и всички медицински специалисти. Достатъчно защитени ли са общопрактикуващите медици?
Осигурихме си сами лични предпазни средства, и го казваме не като оплакване, не защото се ръководим от завист или негативно отношение към нашите колеги от другите структури на здравната система, а защото е факт и защото не е справедливо. Същият парадокс е налице и с противогрипните ваксини.
Нека погледнем реалността в очите – в началото на епидемията ни бяха предоставени 8000 еднократни маски, които трябваше да разпределим между 4000 лични лекари и помощния персонал в техните практика. С това се изчерпа и всичката помощ, която сме получили от държавата. На места имаше малки количества предпазни средства от дарители, и това беше всичко. И до днес сами си осигуряваме защитата, сами се грижим за себе си.
Истината е, че у нас просто няма такава политика, а трябва да я има, при това спрямо всички с медицински професии – лекари, медицински сестри, рехабилитатори, санитари, шофьори. Те също така трябва да бъдат подпомогнати с изцяло безплатни или частично платени ваксини.
Тъжен факт е, че много медици заболяха тежко, някои загубиха живота си по време на епидемията. Можеше ли да бъде предотвратено това?
За нас като лекари е ясно, че работим в рискова среда. Без да се поддаваме на емоции, трябва да кажем, че в епидемична ситуация рискът за нас е в пъти по-висок и това е добре известно. Според последни публикации от Великобритания и САЩ той е три пъти по-висок от обичайния, според други – дори повече. Ние дори да сме защитени, не сме непробиваеми. И точно тук трябва да кажа, че е важно някой да мисли за нас, но това не се случва. Някои наши колеги си отидоха и по тази причина. Да не забравяме, че други рискови фактори, които не се отчитат, са стресът и натоварването. Те не са без значение, но продължават да бъдат пренебрегвани.
И ако трябва да се върна на отношението към личните лекари, то отново ще подчертая, че от началото на пандeмията COVID-19 ние, личните лекари, нямаме никаква подкрепа от държавата, не сме получили нищо и не сме признати за работещи на първа линия.
Някаква част от общопрактикуващите лекар успяха да избегнат контакта с пациенти, съмнителни за COVID-инфекция, но други продължиха да преглеждат в кабинетите си, при целия възможен риск за себе си.
Друг съществен момент е, че засега няма детайли относно това колко са починалите в различните структури – в COVID-отделенията, в „Спешна помощ“, сред общопрактикуващите лекари. Няма информация от РЗИ национално ниво.
Това е повод да Ви попитам подготвена ли е нашата здравна система за есенно-зимния сезон, когато ще се появят и другите типични вирусни респираторни инфекции?
Категоричен съм, че нашата здравна система е подготвена и може да устои на предизвикателствата на наближаващия есенно-зимен сезон.
Освен това не трябва да плашим хората с някаква втора, трета или друга COVID-вълна, не трябва да позволяваме винаги да се мисли за най-лошото. Всъщност, в момента България е в ситуация, в която другите страни могат да ни завиждат“, отбеляза той.
Но в същото време излязоха препоръки на МОН съвместно с МЗ, много от които са силно рестриктивни и родители споделят в публичното пространство притесненията си от тях?
Запознах се с този документ и мога да кажа, че са прекалени. Децата нямат житейски опит и формирана ценностна система, за тях социалните контакти, общуването са много важни. Разбира се, важно е да се спазват общоприетите хигиенни мерки, но не и да се прекалява, особено с идеите за дистанционно обучение, затворени паралелки и други подобни. Едно дете може да бъде спряно от училище единствено ако страда от тежко хронично заболяване. Да не забравяме, че според всички проучвания, последното от които е от САЩ, едва 10% от заразените по света са деца и те много трудно могат да предадат инфекцията. В този контекст искам да посоча като пример следното – ако в едно семейство има заразен 30-годишен мъж, който работи, той носи по-голям риск от предаване на инфекцията на по-възрастните отколкото детето. Затова са важни мерките за превенция, които са добре известни на цялото общество. Други тежки ограничителни мерки могат да се наложат само при рязко влошаване на ситуацията, но това едва ли ще се случи
Ето че отново стигаме до темата за превенцията през есента и замита и опасността от зараза не само с коронавирус, но и с грипни и други респираторни вируси. Какви са Вашите препоръки?
Ваксината срещу грип е много важна мярка, особено за рисковите групи хора. В тях, за разлика от COVID-19, попадат възрастните хора с хронични заболявания, бременните, някои млади хора с определени диагнози, както и медиците, разбира се. Също така ще подчертая, че грипните ваксини са подходящи и за деца над 6-месечва възраст, Особено 4-валетнтната ваксина, освен, че е ефективна, е и напълно безопасни.
Аз като личен лекар, както и мои колеги имаме наблюдения от ефекта при наши имунизирани пациенти – те като цяло боледуват много по-рядко, в много случаи имат слаби, почти незабележими и бързо преходни симптоми, а ако се разболеят прекарват инфекцията много по-леко и за кратко време, без усложнения. На нас лекарите ваксинирането срещу грип ни служи и като диференциално-диагностичен инструмент – можем по-лесно да се ориентираме дали всъщност не става въпрос за COVID-инфекция. Националната програма за ваксинопрофилактика на хората над 65-годишна възраст е една положителна стъпка напред, въпреки, че количествата ваксина все още са недостатъчни.
Съзнателно не засягам темата за антиваксърите, от моя гледна точка здравомислещите хора се грижат за здравето си и се ваксинират.
През 2025 г. за НЗОК са осигурени 9 517 585,1 хил. лв. или с 1 341 946,9 хил. лв. повече средства ...
Днес началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS бе удостоен от ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...