!
Петък, 19 Юли 2024
08
май
1

Доц. Кунчев: Само частично сме готови за действия при нова пандемия

По време на COVID у нас се допусна създаване на недоверие в авторитета на експертите, каза проф. Мария Николова



Основният извод от доклада на Сметната палата „Изпълнение на мерките в здравеопазването във връзка с COVID-19 за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 декември 2021“ е, че България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света, въпреки предприетите своевременни и последователни действия на здравните власти и осигурените значителни средства за защита на живота и здравето на хората. Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

По думите му докладът е максимално точен и в него са посочени важните изводи от пандемията. „Колкото и да е било тежко през този период, животът после продължава в друга посока, но тези изводи са ни ценни, за да знаем какво се е случило, кой как се е справил, за да има посока за в бъдеще“, добави доц. Кунчев.

Главният държавен здравен инспектор изтъкна, че не е една причината за високата смъртност у нас, но за него на първо място роля е изиграла народопсихологията на балканските народи, което се изразява в пъти по-ниските проценти на имунизации на народите от Балканите в сравнение с Европа.

„В България има незавидните 30% ваксинирани срещу COVID-19, на фона на 80% -90% в развитите страни. Друга причина е нестабилната и сложна политическа обстановка у нас по време на пандемията, както и лошото общо здравно състояние на българско население, което е освен това застаряващо. Важен извод от доклада е постигнатото значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в България в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. обаче се наблюдава обратната тенденция – средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС. Факт е, че по време на работата на НОЩ, когато действаха по-строги мерки, които дразнеха много хора, в началото на пандемията смъртността беше по-ниска. През 2021 година вече се натрупа много умора у хората, имаше цели организации и партии, които „яхнаха“ точно тази вълна, използваха ситуацията за собствените си политически цели, икономическите мерки също даваха отражение, отмина първоначалният страх, мерките се неглижираха от хората, като добавите към това и премахването на единната структура за следене на контрол над пандемията, резултатите станаха по-лоши“, допълни доц. Кунчев.

„Когато имаш намаляване на общата заболеваемост, неглижираш лечебния процес, въпреки че болестите не са изчезнали. По време на пандемията разбрахме, че дълго време сме неглижирали инфекциозната патология, никой не я иска, тя не е печеливша, само че тя е важна за обществото. Но когато стане пожар, без нея не може. Сега започнахме да я поддържаме по-добре, има възвръщане на инвестиции, оборудване с по-сериозна апаратура на отделенията, но все още продължаваме да имаме областни центрове без инфекциозни отделения, дори в ситуацията на коклюш разбираме, че ни трябват специалисти. За щастие днес отчитаме голям интерес от млади специалисти към инфекциозните отделения в големите центрове“, каза още той.

Доц. Кунчев беше категоричен, че най-големият ни проблем по време на пандемията е, че сме позволили масово в медиите да се чуват гласовете и на тези, които не почиват на научна основа, позволили сме слухове и теории на „световната конспирация“ да се споделят през всички видове медии широко и това е разколебало хората, които не са могли да вземат решение. „Това беше голяма грешка и никоя друга страна не си го позволи, имаше дори един екип в МЗ, който имаше основна мисъл – „Всеки сам си решава“, но в общественото здраве това не е приложимо, това важи само за джунглата“, каза той.

Доц. Кунчев е на мнение, че сега сме частично готови как трябва да действаме при нова пандемия. „Подобрения има, по-бързо можем да действаме, но все още в нормативната уредба и законите има неща, които могат да се подобрят, за да можем да действаме светкавично в извънредна обстановка - за мерки, за ваксини, за достъп до лечение. Фактът че, все още на световно ниво не можем да постигнем съгласие за подписването на Пандемичен договор, за да си сътрудничат всички държавни в света по-ефективно, за да има реален отговор при дадена заплаха, а не една- две години да се наблюдава какво става в някоя африканска страна и когато инфекцията бъде изнесена, чак тогава да се търси световен отговор на заплахата", смята доц. Кунчев.

„Докладът на Сметната палата е много важен и съществен, разглежда един период на изпитания, от който научихме много неща и специално засяга мен и моите колеги от Националния център по заразни и паразитни болести“, каза и проф. Мария Николова, завеждащ Национална референта лаборатория по Имунология в НЦЗПБ.

„По отношение на основния извод за смъртността у нас, ние сме втори в света след Перу, но на практика сме водещи, защото много от случаите не са лабораторно доказани у нас. Три са основните причина за това - първо е нивото, от което тръгнахме - материалната и кадрова обезпеченост в ключови сектори в здравеопазването - това са инфекциозните отделения, отделенията за интензивни грижи, болното състояние на Спешната помощ, заразните болести бяха останали в миналото преди пандемията. Въпреки важни предупреждения, които получавахме от епидемичните взривове от SARS и MERS, от пробивите от морбили включително у нас, много липси и пропуски трябваше да се наваксват в движение.

Второ - у нас се допусна създаване на недоверие в авторитета на експертите, допуснаха се противоречиви послания и то в националните медии, изказваха се хора, включително с медицинско образование, против мерките, против ваксините, нямаше я тази сигурност, а в такива моменти се действа като на война - има главнокомандващ - това е здравният министър, той си има щаб и се дават ясни послания, които се изпълняват. Това разколебаване на хората, това противопоставяне имаше фатални последици.

Третият момент - здравният статус на населението преди пандемията, особено на мъжкото население - висока честота на сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, всички фактори, които утежняват и протичането на COVID-19, и пост- COVID синдрома.

Докладът на Сметната палата ни връща към съществените моменти и хвърля яснота към неща, които никога не бяха казвани открито. Особено това, че за периода на мерките през 2020 г. заболеваемостта и смъртността са били ниски, а при премахване на част от мерките през 2021 г, те скачат, което е едно закъсняло признание за огромните усилия, които се положиха, за мъдрите решения, които се взеха в началото на епидемията. Това е успех, за който някои колеги заплатиха много скъпо. Колеги, които не получиха изобщо адекватно признание“, каза проф. Николова.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
DT4$

Срам 08.05.2024 14:25:18

Факътъ, че сме на второ място по смъртност в света показва, че цялото ни здравеопазване е в катастрофа. Засрамете се всички!!!


Всичко за коронавируса
Още новини
НЗОК предупреждава за SPAM-кампания, използваща името на институцията
19.07.2024 17:38:09

НЗОК предупреждава за SPAM-кампания, използваща името на институцията

В Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) зачестяват сигналите от граждани за получаване на ...

Обнародваха новия начин на плащане за обработка на рецепти
19.07.2024 17:29:20

Обнародваха новия начин на плащане за обработка на рецепти

15% от стойността на отпусканите лекарства, но не повече от 25 лв. ще получават аптеките като въз ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...