Д-р Крушева: Хора с хронични алергии не трябва да имат колебания да се ваксинират

Всеки трети в момента има някакъв алергичен проблем, а 2025 г. се очаква с такъв проблем да е всеки втори човек. Това каза д-р Борислава Крушева, клиничен алерголог в Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ „Александровска“ в подкаста на БНР „COVID Ваксините“ по повод големите притеснения на хората от алергични реакции, свързани с ваксините.

„След направени над 7 милиарда дози ваксини по света обаче се оказа, че честотата на алергичните реакции в никакъв случай не се различава от обичайните ваксинационни продукти, което е 1,31 на един милион поставени дози“, каза д-р Крушева.

По думите й пациентите с бронхиална астма, алергичен ринит (сенна хрема), сенсибилизация към микрокърлежи в домашния прах, медикаментозна алергия, която не протича с тежки реакции, хранителна алергия, инсект алергия, са хора, които не бива да имат колебания да се ваксинират.

По-различен поглед има за пациенти, които са преживели реакции като анафилктичен шок след прием на медикаменти – включително венозни или мускулни, при поставяне на ваксини в миналото, след прием на някои храни, след ужилване от инсекти, по друг повод, който не е свързан със състава на сега използваните ваксини у нас срещу COVID-19. „Такива пациенти трябва да бъдат насочени към нас, за да оцени алергологът алергологичния риск за поставяне на ваксина“, категорична беше д-р Крушева.

Тя допълни, че за ваксината на Pfizer докладваните случаи на тежки алергични реакции са 2,5 на милион дози, а на Moderna – 5 на милион дози. За Janssen няма докладвани случаи.

Д-р Крушева посочи точно кои съставки във ваксините могат да предизвикат алергична реакция. „Това са полиетилен гликол на Pfizer, полиетилен гликол и трометамол в състава на Moderna и полисорбат 80 в състава на AstraZeneca и Janssen. Правим тестване с тези 4 компонента на ваксините и тогава се определя алергичният риск. Тестването се отчита на 20-ата минута. Преди това се снема подробна алергологична анамнеза от пациента“, обясни клиничният алерголог.

След теста се дават препоръки на пациента как да подходи.

„Според препоръките за Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, които ние следим сериозно, не се препоръчва премедикация с антихистаминови препарати преди ваксинация. Но ние даваме хапче три дни преди ваксинация, защото българинът е свикнал да бъде по-спокоен преди каквато и да е интервенция. След първата игла на ваксината изискваме от тях да ни съобщят как е преминал процесът“, посочи още д-р Крушева.

Специалистът съветва ваксинацията на пациенти с алергии да се прави в голям ваксинационен център, а не навън на открито.

„В препоръките на Експертният съвет по медицинската специалност „Клинична алергология“ относно ваксиниране срещу COVID се посочва, че алергичните заболявания по принцип не са противопоказни за извършване на имунизация със съществуващите и одобрени от Европейската агенция по лекарствата ваксини Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca и Janssen. Изследвания са проведени и на хора, страдащи от различни клинични форми на алергична сензибилизация. По време на клиничните проучвания и на трите одобрени засега ваксини са наблюдавани няколко алергични реакции под формата на кожни обриви, лек задух и оток на устни, клепачи и дори на ларинкса. Те са били бързопреходни и не са застрашили по никакъв начин живота на имунизираните“, каза д-р Крушева.

Тя допълни, че ниския брой ваксинирани у нас се дължи най-вече на разнопосочното говорене.