Д-р Цветелина Великова: Българинът не промени отношението си към науката

Д-р Цветелина Великова е клиничен имунолог в Университетска болница „Лозенец“. Преподавател в Медицинския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Научните й интереси са насочени в няколко области - имунология на гастроинтестиналния тракт, мукозен имунитет, автоимунитет, имунотерапия, цитокини, модерни методи за диагностика, имуногенетика.

Д-р Великова, изпращате една активна година, в която трудът Ви намери и международно признание. Публикация, в която сте водещ автор бе поместена в авторитетното международно списание World Journal of Gastroenterology. Как бе избрана темата за връзката между гастроинтестиналния мукозен имунитет и COVID-19?

Избрахме тази тема, първо защото е много близка до нас като автори, ние сме основно имунолози и гастроентеролози в екипа. На второ място искахме да обсъдим всички детайли за влиянието на коронавируса върху лигавиците на стомашно-чревния тракт, за имунните клетки, намиращи се там и тяхната роля в борбата с вируса. Всички колеги в авторския колектив се постараха максимално – д-р Виолета Снегарова, д-р Христиана Бацелова, д-р биолог Антоанета Михова и биолог Александър Куков, д-р Радислав Наков. Всеки даде най-доброто от себе си спрямо експертизата и специалността си, за да бъде статията на много високо научно ниво и това беше оценено.

Не на последно място искам да отбележа участието на д-р Радислав Наков, когото наскоро загубихме и още скърбим за него – то беше ключово. С него имаме редица публикации, особено в последната година. Въпреки, че не винаги се чувстваше добре физически, никога не отказа да се включи в писане на статия, проект или друго, свързано с наука. Когато сме писали заедно статии, винаги е имало една сигурност, че материалите ще бъдат публикувани, защото сме ги написали добре. Това много ще ни липсва, както и неговият ентусиазъм, менторство и позитивизъм. Но, както обещах на родителите му, които също са уважавани лекари, ще продължим делото му.

Към момента има поне две статии, които очакваме да излязат с негово участие, както и още няколко, които бяхме започнали с него.

Какво показаха резултатите от Вашето проучване?

Нашият литературен обзор беше фокусиран върху стомашно-чревния тракт като място в организма, както за навлизане на SARS-CoV-2, така и като поле за неравни битки между него и нашата имунна система. Оказа се, че ролята на имунната система в чревната лигавица като първа линия на защита е критична.

Освен това, стомашно-чревните симптоми при пациентите с COVID-19 са често срещани, а и свързани с по-лошо протичане на болестта.

Разгледахме също така въпроса как провеждането на подходящи изследвания по време на инфекцията може да предостави нови данни за терапия и превенция. В тази връзка отделихме внимание и на ваксините срещу COVID-19, които стимулират имунитета на лигавицата срещу вируса, защото те може да имат повече предимства от останалите в бъдеще.

В момента работим по около 20 статии по покани на водещи чуждестранни списания, основно свързани с COVID-19 и ваксините срещу тях, но също така и по теми, свързани със социално-значими заболявания като диабет, астма, автоимунни и онкологични болести. Хубавото в случая е, че сме голям и сплотен екип от хора, работещи в различни специалности – педиатрия, патология, гастроентерология, ендокринология, ревматология, патология, хирургия, и т.н. Така успяваме да се справим със сроковете и високите изисквания на писане на качествени научни публикации.

Какви са очакванията Ви за годината, която идва? Имате ли подготвени теми и разработки, които биха представлявали интерес за подобни авторитетни издания?

Имам големи надежди да продължим да правим научни изследвания и да ги публикуваме в сериозни списания, които се четат и цитират. Към момента тенденцията от изминалите две години се запазва. Очаквам, че част от колегите в екипа ще направят и дебют като водещи автори на някои от тези публикации, защото вече са натрупали достатъчно опит и умения.

От друга страна се надявам, че ще можем да участваме и в повече международни проекти, какъвто е COVAD study (COVID-19 Vaccination in Autoimmune Disease). За да бъде представена страната ни (с още 10 страни) голяма помощ ни оказа и Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България. Тя осигури възможността български пациенти с автоимунни ревматични заболявания да попълнят специалния въпросник. Използвам трибуната да им благодаря за участието!

Имаме покани и за още два международни проекта, единият от които свързан с фекалната микробиота. По този проект беше поканен и д-р Радислав Наков.

През 2021 г. имунолозите бяхте сред най-предпочитаните събеседници в медиите. Достигнаха ли посланията ви до хората, според Вас?

Имам особено отношение към медиите в последната година. Да, имунолозите бяха ухажвани и канени, но не всеки, който говореше за имунология, беше имунолог. Напротив, даде се изява на голямо количество ненаучна информация за имунната система от учени, псевдоучени, лекари и т.н. Самите имунолози (лекари с тази специалност или биолози, работещи в областта) също бяха разединени. Направи ми впечатление, че някои от имунолозите, дори такива с титли доценти, професори, не спряха да говорят наизуст, да интерпретират неправилно информацията, да не четат последните публикувани научни данни.

В същото време осъзнах, че отделям от личното си време, за да участвам в предавания, да давам интервюта, които се излъчват едновременно с други лица, говорещи противоположни неща. Винаги съм считала себе си за посланик на медицинския консенсус, т.е. говоря това, което прочета като данни, а не давам лично мнение.

За мен да видя представяне на скандални изказвания като „всички гледни точки“ беше едно своеобразно осъзнаване, че моите послания не просто не достигат до хората, а те се представят като еквивалентни с ненаучни измислици и лъжи. Почувствах се част от дезинформацията!

Така от края на лятото прекратих всички телевизионни изяви, а останалите – като радио и писмени интервюта приемам в редки случаи – ако съм работила със съответната медия, журналисти, или след като ги проверя внимателно - ако не гонят сензации и не подкрепят фалшивата информация.

Промени ли се отношението на българина към науката и научните постижения?

Не, не мисля, че се е променило. Освен ако не приемем, че българите, които вярваха в конспирации, затвърдиха това свое мнение.

Бихте ли се ангажирала с прогноза – кога можем да очакваме, че пандемията COVID ще приключи?

В началото на пандемията две години ми изглеждаха цяла вечност. Сега срещам все повече прогнози, че пандемията ще продължи дълго, а с коронавируса ще се борим в следващите 50-100 години. Първоначално това ми подейства потискащо, но вече мисля, че по-добре е да приемем фактите и да се приспособим, да се подготвим за дългата борба, за да имаме някакъв шанс.

И на финала нека Ви попитам подготвено ли е човечеството за бъдещи епидемии в контекста на климатичните промени, засилената мобилност и тежките замърсявания на околната среда?

Сериозно се коментира тази тема. Видяхме слабите си места като човечество. Видяхме и че заедно можем да постигнем много, ако действаме глобално. В крайна сметка и климатичните промени, замърсяването на околната среда, и световната бедност и войните, пандемиите – това ще са предизвикателствата пред нас като хора в следващите години. И именно като хора трябва да се справим с тях опирайки се на науката, включително и на медицината.